Потопен в историята и зареден с напрежение, "Чумни нощи" е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Когато през 1901 г. на остров Мингер избухва чумна епидемия, местните жители - мюсюлмани и християни, започват да се обвиняват взаимно. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. След като султан Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на ... |
|
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
|
По време на морска битка млад венецианец е пленен от турците и продаден на истанбулския пазар за роби. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода - а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди. Отношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците. Венецианецът и турчинът, ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
Орхан Памук за себе си и света в една книга – изповед. В "Други цветове" Нобеловият лауреат застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа. Заемайки достойна писателска и гражданска позиция, авторът говори с обич и меланхолия за отечеството си, за терзанията, измъчващи духа на съвременния човек и за твърдата си вяра в литературата като изцелителка на духа. В един свят на рушащи се ценностни системи и липса на нови Орхан Памук търси истината в творчеството на големите имена в ... |
|
|
"Особнякът" от Юсуф Атълган - блестящ стилист, проникновен сърцевед, един от идолите на Орхан Памук. Темата на романа е екзистенциалната криза на съвременния човек, загубил себе си и търсещ отговора за смисъла на съществуването си. Някои намират сходство на романа със "Спасителят в ръжта" на Джеръм Селинджър и "Глад" на Кнут Хамсун. "Юсуф Атълган" е един от моите герои. Орхан Памук ... |
|
|
Когато чуят думата "Анадол", повечето българи не знаят какво да си представят. Някои свързват Анадола с пустинните пейзажи на Близкия Изток, други - с историята и с крепостта Диарбекир. За трети това е далечно и негостоприемно място, което би могло да се намира и на обратната страна на Луната... Истината е, че нито една от тези представи не е вярна. Турският Анадол е огромния кръстопът на поне дузина цивилизации през последните 10 000 години. Това е пространство с размера на почти пет Българии, в което има невероятно многообразие от природа, хора, истории. В Анадола са живели и просперирали всички древни и ... |
|
|
Още от самото начало на историята жените "зад кулисите" са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени "зад кулисите" - по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на "европейките-султанки", но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои. Двете ... |
|
|
Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през XIX и XX в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на ... |
|
|
Какво се крие зад понятието "световна литература"? Има ли втори план и задкулисие в литературните процеси на нашето глобализирано съвремие? Очевиден ли е пътят от сензацията до канона? Тези и още произтичащи от тях въпроси разглежда книгата "Световен ли е "Нобел"?", като предлага проницателен и ерудиран прочит на нашумели и периферни явления от актуалния книжен оборот. Темата за световната литература няма как да пренебрегне приноса на Гьоте и Ауербах, но с днешна дата неизбежно засяга и политическите мотиви зад литературните награди (най-вече Нобеловата), конфликта между високо и ниско, ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Откакто съществуват, хората си разказват истории. Това е бил приятният начин да предадат опита и знанието от (за) миналото. Нали е известно, че който не познава миналото, е обречен да го повтори. С развитието на цивилизацията разказването на истории се е превърнало в занаят, като за висше майсторство е започнало да се смята умението най-кратко да предадеш знание за света и човека. Такова майсторство притежава Иво Георгиев . Към това следва да добавим и прекрасното чувство за ирония и самоирония, с които са ... |
|
|
Това е история за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. ... Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, втренчени в тях, където и да отидат. Затова решават да сменят ролите си - мъжът започва да излиза с грим, а жената да рисува мустаци на лицето си. Но докато жената иска да се скрие от света, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава, пишейки свой "Речник на погледите", за да илюстрира силното въздействие, скрито в очите на останалите. "Омагьосваща комбинация от жалост и жестокост." Орхан Памук ... |
