Интимната лирика на поета Петър Андасаров носи дъха на вечния кръговрат в природата, проектиран върху единствения човешки живот - с неговите болки и радости, с надеждите и разочарованията, с трайното и преходното като преживяване. ... |
|
|
Джуди Грант е млада и талантлива журналистка. Поверяват и репортаж за Кения - ето я добрата възможност да избяга от любовните разочарования. Надеждата е магията на Африка, където е и срещата и с Кен, човекът, който ще я обича и закриля. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Това е книга за малките, които някой ден ще станат възрастни, за възрастните, които не са забравили, че са били деца. В нея се разказва не само за едно куче, тръгнало да издирва своя стопанин по широкия свят, но и за хората, на които то се натъква: добри, лоши или най-страшното – равнодушни, за надеждата, разочарованието и отчаянието, за умението въпреки болката, предателствата и бездушното зло, да запазиш вярата си докрай. Трогателна, силна, умна книга за приятелството и предаността... за онази преданост, която възхваляваме като подвиг, забравили, че това може да е единственото правилно и естествено поведение. Книга за ... |
|
|
"Последна молитва" е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му "Сайбиевата невеста" е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея. В "Последна молитва" Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият ... |
|
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
|
Книгата с избрани стихотворения "Подходящият ден" на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка "Умиращо дърво" (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза "Септември 1972". "... в крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, ... |
|
|
Никола Статков притежава покоряващата дарба на разказвач. В романа са съживени забравени народни думи, наред с колоритните авторови слова, освежени от невероятно тънкото му чувство за хумор. ... Преди година прочетох във вестник как през турското робство кърджалии нападнали българско селце, запрели мъжете за няколко денонощия в планината, докато правели с жените каквото си пожелаят. Сетне освободили мъжете и си отишли ни лук яли, ни лук мирисали. Тъй де, дето има една приказка - внесли са, не са изнесли. Така се ражда идеята за романа "Отмъщението". Насилието и отмъщението - защо съществуват откакто свят ... |
|
|
Пред все по-ясно очертаващото се поражение на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се отправят към Франция. Оттам около две хиляди бежанци - сред тях младият лекар Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, тласнати от обстоятелствата набързо да сключат фиктивен брак - биват качени на пригоден за пасажери товарен кораб и закарани в Чили. В увлекателен ритъм се редуват мирни промеждутъци с етапи на страдания, на срещи и раздели. Следват още плавания, нови пристанища и нови прокуждания. Пред читателя се разгръщат исторически събития от ... |
|
|
Красимира-Мария Драгулева-Бойковска е родена в София през 1947 година. След настъпването на комунистическия режим семейството ѝ е изселено в село Арбанаси, а впоследствие в Копривщица и Пирдоп. Завършва английска филология в СУ с втора специалност "Българска литература". Има множество публикации във вестниците "Век 21", "Анти", "Демокрация","Литературен форум", "Сега". Нейните разкази, писани в продължение на 30 години, рисуват една пъстра картина на българския живот, започнала със страданията през първите години на социализма, до надеждите и ... |
|
|
Под игото е най-четеният български роман за всички времена. Той разказва за подготовката на Априлското въстание в едно българско градче. Започнал като идилично описание на патриархалния бит, ритъмът бързо се сменя с появата на беглеца от Диарбекир - Иван Краличът. Той донася искрата на бунта в градчето и читателят става свидетел на възторга, обхванал колоритните му жители. Те се променят и израстват за месеци, дори за дни. Всичко има в този най-български роман - смях и сълзи, надежди и разочарования, герои и предатели. Написан преди повече от 130 години, Под игото продължава да вълнува читателите с посланията си. Книгата ... |
|
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
