"Пътят - той е в приказките за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: "Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш". И ти потегляш, под стъпките ти - зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш - надолу - бездна, нагоре - небе. Да паднеш - не искаш, да полетиш - не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си." Ценка Пенева Ценка Пенева е родена в град Разград през 1963 г. ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
Да посрещаш залеза с вино в ръка сред ароматни лозя и тоскански пейзажи по долината на Струма. Да спиш в иглу на върха на планина. Или да нощуваш в балон под звездното небе в подножието на Врачанския Балкан. Има места, които могат да ви накарат да се влюбите. Не просто в околните забележителности, но и в човека до вас. Те притежават особена магия, която трудно се описва с думи, но се усеща, когато си там. Предложените в този пътеводител дестинации са именно от този вид. В допълнение към 101 от най-красивите места в България, на които да се насладите с любимия човек, книгата съдържа и бонус част. В нея ще откриете ... |
|
Книгата е част от поредицата "Кратки разкази завинаги" на издателство "Жанет - 45". ... "Марковалдо на Итало Калвино (1923 - 1985) е като Скитника на Чарли Чаплин: симпатичен невзрачен герой, чиито провали са най-трогателните му победи и чийто чар е в доверчивото безстрашие, с което отново и отново се гмурка в живота. Марковалдо е общ работник в склада на голямо предприятие. Има жена, сюрия деца, празни джобове и огромен ентусиазъм. Двайсетте разказа в тази книга на пет пъти минават през всяко от годишните времена в големия град, където той неуморно се опитва да открие връзка с природата и с ... |
|
1400 километра с велосипед по Път номер 1. ... Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без да съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве."Приключенията на ... |
|
Беше 1942 година. Авторът на тази легенда се роди две години по-късно. Ако някъде не е бил прецизен в историческите си констатации, той моли за снизхождение. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край Цюрихзее. Това не бяха случайни хора, а най-издирваните мъже в комунистическа България. Единият беше великият полицай Никола Гешев издирван с десетилетия ту от държавна сигурност, ту от КГБ, другият, на чиято дясна китка имаше татуировка АМП беше големият авантюрист Антон макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България живееше с мисълта, че тази абревиатура означава Антон Макаров Прудкин но всъщност ... |
|
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се ... |
|
Руска народна приказка, нарисувана от известния художник Вадим Лазаркевич ."Молила, молила лисицата, пуснал я заекът в къщурката си. Седнала лисицата на пейката, а заекът се качил на печката. На четвъртия ден лисицата отново се примолила: – Зайо, Зайо, пусни ме на печката при тебе! – Не, няма да те пусна. Защо ме ядосваше? Молила, молила лисицата и измолила - пуснал я заекът върху печката. Минал ден, минал втори и лисицата почнала да гони заека от къщурката му. – Махай се, дългоухи! Не искам да живея с тебе! И накрая го изгонила." Из книгата Името на Вадим Лазаркевич е познато на всеки, който е разгръщал ... |
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
Имперсии от една светла младост, преминала в мрачно време. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Слънчеви зайчета и други зайци" е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога. Описаните истории са често необичайно буйни, но са ... |