"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
|
Петър Димков вярва, че няма нелечима болест и че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека. Помага на всичките си пациенти безплатно. Приема ги в дома си, на софийската улица „Златовръх” и за пет десетилетия спасява над 100 000 човешки живота… "Срещнете се с идеите на един от великите българи, гения на съвременната промяна, който далеч преди осемдесетте години на XX век предусети идването на Светлината и сред нашия народ... Защото в продължение на повече от 60 години отдаде сили, знания и всеки миг от живота си в служене на България и българския народ чрез светлината на ума си, чистотата на душата си ... |
|
"Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня. Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25-30 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранната пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертава пред мен величието на неговия дух." Милка Периклиева ... |
|
Четник в Зографската чета на Трявна по време на Априлското въстание 1876 г. ... Спомените за Петър Цанев Балабанов (1852 - 1935), записани в едно тефтерче, е нов домашен извор, четвърти по ред, за участието на тревненци в Априлското въстание и в Освободителната война. Намирането му дължим на Емил Николов, който е от същия стар тревненски род Балабанови. Както сам той разказва, попадна на това тефтерче, когато решил да подреди шкафа с книги, останали от дядовците му и от баща му. Там, между ръкописите на дядо си Никола Станчев Балабанов (1876 - 1969), Емил Николов намира една пожълтяла от времето тетрадка, в която дядо му ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност , която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора , посветено на съдбата на стопанския, политическия, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
Съставител: Боян Цонев. ... Днес почти всеки е наясно, че в неговия лаптоп има HDD или "външно запаметяващо устройство" (ВЗУ). Обаче малцина вече знаят, че през миналия век в продължение на 20 години малка България е била единствената страна в цяла Европа, която е произвеждала серийно хиляди ВЗУ и към днешна дата няма наследници. В този сборник са включени спомени на част от водещите специалисти от онова време: Добромир Дяков, Иван Станчев, Петър Попов, Боян Цонев, Николай Райнов, Христо Момерин, Петко Коджабашев, Иван Жизгов, Иван Цонев, Трифон Мисов, Евгени Василев, Младен Младенов, Веселин Герганов, Румяна ... |
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
Настоящата книга "Спомени с Учителя" е от 3 части. Първата част съдържа спомени на Мара Белчева , Паша Тодорова, Милка Переклиева и документални материали, събрани от Боян Боев , както и едно много показателно интервю между министър-председателя Александър Стамболийски и Учителя. Втората част съдържа спомени на п-к Тодор Божков и Петър Камбуров. Третата част съдържа спомените на Боян Боев, по-пълно съчинение от "Разговори с Учителя" от издателство "Хелиопол". ... |
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |