Художник: Светлана Димова. ... "Ha мече прилича и на котка, плува, сякаш е подводна лодка. Бобър е, сред речните води, от дървета бендове гради, влаче ги, с охота ги гризе и си гълта рибки за мезе." Из "Стихове чудесни за животни интересни" ... |
|
Дийн Робилард, куотърбек от "Чикаго Старс", е най-големият късметлия на света: истинска спортна суперзвезда и с доходна кариера на модел. Но късметът му започва да помръква и Дийн се отправя на пътешествие из страната, за да разбере какво се е объркало в живота му. Когато поема по самотна дълга отсечка на магистрала в щата Колорадо, той забелязва нещо, което ще промени бляскавия му живот по начин, който дори не е и сънувал. Една млада жена, облечена в костюм на бобър... Блу Бейли е тръгнала на мисия - да убие предишното си гадже. Или поне да го нарани сериозно. А колкото до бобърския костюм, в който се е ... |
|
Бобърът рибар Събота е, сутрин край реката, всички още спят във тишината. Само бобърът е станал рано и е метнал въдица през рамо. Вчера си подготви макарата, за да хване рибка опашата. Стигна до брега и се отпусна, вечерта ще сготви гозба вкусна. Сложи подходяща стръв на кука и си пожела: "Сега наслука!"Времето минава много бавно, рибките ще чакам тука славно. Ина Негенцова ... |
|
Богато илюстрираната книжка Слънчогледова къща на Тома Бинчев включва стихове и гатанки за най-малките читатели."Юли е. На клона с люлка се люлей сред дюли Юлка. – Дюлите кога ще брули през април или през юли? – През април не брули дюли Юлка, а бере зюмбюли! Ще бере наесен дюли, но с ръце, без да ги брули." Из книгата Тома Бинчев е учил българска филология, а след това и философия със специализация социология в СУ Св. Климент Охридски. Автор на поезия за възрастни, той е написал над двайсет книги за деца. Сред тях са: Кокошка с брошка, Кит немит, Гъбки без зъбки, Жадни рибки, Пеперудо чудо , Книга за буквите, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Избрани стихотворения, мисли и есета. ... "Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага (1895 - 1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съименници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. В стиховете на Лучиан Блага откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването ... |
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков . На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков . ... |
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |