За първи път на български: "Младата парка", най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери. Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата "Скица на змия". Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 - 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция. ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
"Memento mori" е сборник с проповеди от тримата забележителни майстори на християнското красноречие Босюе, Бурдалу и Масийон. Според Пол Валери никой от френските писатели не превъзхожда Босюе, Бурдалу със своята сурова мисъл и проникновен психологически анализ заема достойно място сред моралистите, а Масийон е настолният автор и учител по стил както на просветителите, така и на романтиците. ... |
|
|
"Художникът Дега дружал с поета Маларме. Един ден Дега признал на своя приятел: – В свободното си време и аз пиша стихове, но никога не мога да ги завърша, защото в главата ми нахлуват прекалено много идеи... – Стихове, скъпи приятельо, се пишат с думи, а не с идеи."В това изречение се крие цялата тайна на поезията", коментира години по-късно Пол Валери..." Из книгата ... |
|
|
"Антология френски и немски поети" представлява българската част на двуезичния осми том от поредицата "Непубликувани творби" на Любомир Генчев, издаден във Франция от издателство "Rafael de Surtis" през 2019 г. Френски поети: Жан дьо Лафонтен Жан Расин Алфонс дьо Ламартин Алфред дьо Мюсе Шарл-Мари Льоконт дьо Лил Жерар Лабрюни дьо Нервал Виктор Ришар дьо Лапрад Шарл Бодлер Пол Верлен Морис Ролина Едуард Шюре Емил Гудо Едмон Арокур Анри Шантавоан Робер дьо ла Вилерве Робер дьо Бониер Албер Самен Огюст Анжелие Луи Марсоло Едуар Грение Луи Менар Габриел дьо Пимодан Шарл ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
"Ако минеш на диета и се откажеш от пиене, за две седмици ще изгубиш четиринадесет дни." Джо Луис "На мъжа му е нужна жена, защото не всичко на този свят може да се стовари върху правителството." Леонард Луис Левинсън "Никога не съди за човека по неговото обкръжение. Юда например е имал безукорни приятели."Пол Валери "Постави въпроса ребром и той ще ти излезе през носа."Закон на реброто "За да постигнеш успех в този свят, единствено глупостта не е достатъчна, освен нея са нужни и добри маниери."Волтер ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... В “Кварталът” засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци - Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с хумор и ирония, понякога горчива, своето виждане за парадоксите и абсурда в съвременния свят. Множеството ... |
|
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
|
Предложениете философски есета гравитират около темата за духа и разбиранията за него в Европа от страна на: Ларошфуко, Хегел , Пол Валери , Макс Шелер. Едно е в жанра "философско писмо", друго касае казуистиката на Цицерон, трето - разбирането на Бицилли за ренесансовия театър в Италия, четвърто - художествения език на Бернини, пето - европейската философия на тялото, шесто - злоупотребите с човешките права. Есето на Валери за кризата на европейския дух датира от преди 100 години! Дали и днес тази криза продължава? Или е необходима "епикриза"? Отговор се намира в книгата. Проф. дфн Красимир Делчев ... |
|
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
|
Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
