"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот , след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Най-зловещият роман излизал някога! ... Лятото на 1814 г. Маркиз Дьо Сад е затлъстял, болен и разплут старец, затворен в лудницата в Шарантон, където е осъден да дочака края на дните си. Дори и в това окаяно физическо състояние обаче, той остава верен на репутацията си – любовницата му живее през няколко стаи, възползва се от невръстната перачка на пансиона, която откликва на всичките му сексуални перверзии. Тук го посещават и свещеници, решени да го накарат да признае греховете си и да се обърне към Бог в последните си дни... Това е историята на една смърт. И на един череп. Четири години след погребението на стария ... |
|
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
|
|
Фотоилюстрации от световните пустини - Олга Соколовская. ... Изданието се осъществява за осемдесетгодишния юбилей на автора и включва 100 номерирани библиографски екземпляра. "На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шестдесетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича и второто прешленче. Пак лекарят. ... |
|
|
"Покана за екзекуция" излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения. Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление - "непроницаемост, непрозрачност", и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват ... |
|
|
В къмпинг "Рай" са се събрали десет души, които малко по-късно са изолирани от силна лятна буря в това уединено място със зловеща слава. Маскиран маниак, излъчен на дигитален запис на DVD-плейър в едно от бунгалата, издава на петима от тях смъртни присъди, обвинявайки ги в убийството на един доведен до безизходица баща и на неговия 15-годишен син. Но единствено "осъдените" ли са застрашени от възмездието на неумолимия "съдия", нагърбил се да раздава правосъдие толкова години след престъплението? Оказва се, че всички са заплашени да оставят костите си край морето... Гостите на къмпинга умират ... |
|
|
Фани Попова-Мутафова. Писателката, която едва не умира в затвора, осъдена от Народен съд. Жената, която спазваше докрай мотото да не унива в трудните времена и да не се превъзнася в дните на слава. Мъдра, очарователна, талантлива и... противоречива! Следва призванието си и упорито се старае да се приспособи към сменените политически условия - единствен начин забележителните ѝ исторически романи да бъдат преиздадени при новата власт. Един световен поет я нарече колосално явление в българската литература, достойна за Нобелова награда. И мисля, че не сбърка - тя наистина е такава! Ако искате да се срещнете с ... |
|
|
В книгата ще прочетете за: убийствата в Зелениково и до братската могила в Пловдив; най-тежкият случай на пловдивските криминалисти преди 1989 година; прокурорът: "Убиваше като Чикатило, а беше почти дете...". ... "Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава - през 1993 -та , си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За ... |
|
|
Плашещ, съобразителен, с кръв по ръцете и жажда за мъст в сърцето... На някои места правилата не важат. Някои места са прекалено опасни, дори за човек с опита на агент Кейн. Пустошта, където се събират границите на Пакистан, Иран и Афганистан, е едно такова място, на което насилието е единственият начин да оцелееш. Кейн отива там да изтегли човек с жизненоважна информация за сигурността на Запада - но вместо това се сблъсква с противник, който ще доведе света до ръба на гибелта. Плашещ, съобразителен, жесток мъж с кръв по ръцете и жажда за мъст в сърцето... Ако - подобно на Кейн - сте агент на ЦРУ, специалист по зоните ... |
|
|
Понякога е по-добре въпросите ни да останат без отговор. Детектив Трейси Кросуайт е прекарала последните двайсет години в съмнения относно изчезването на сестра ѝ Сара и последвалото дело за убийство. Тя не вярва, че Едмънд Хаус - изнасилвач, осъден за убийството на Сара, действително е виновен. В търсене на справедливост Трейси става детектив в Сиатълското полицейско управление и посвещава живота си на преследването на убийци. Когато останките на Сара най-сетне са открити близо до родния им град край Каскадните планини в щата Вашингтон, Трейси е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. ... |
|
|
Пиер Сонаж e забележително безизвестен автор на четири много дебели книги - на премиерата на последната са дошли точно дванайсет души. Очаквано, обсебеността му от идеята да се превърне в хитов автор е обратнопропорционална на мижавия интерес към творчеството му. Сонаж си дава сметка, че щом не е в състояние да напише бестселър, ще се наложи да създаде такъв, а и все пак първата стъпка към безсмъртието е смъртта. Навръх 33-я си рожден ден писателят се хвърля от 148 етаж на Бурдж Халифа в добре обмислена пиар акция, която постига желания резултат - поне отчасти. Докато името му шества из новинарските сводки, а книгите му ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
