"Право и модерност" - за кое право става дума и какво е това право? За човек, школуван в юридическа традиция, такива въпроси са забранени по подразбиране. Няма нищо "по-очевидно" от това, че правото е това, което е. А и за разлика от други социални феномени, този може да бъде посочен с пръст. Буквално. По думите на френски професор от Сорбоната от началото на XIX в. там не се преподавало гражданско право, a Code Napoleon, т.е. въпросът с емпиричната наличност на правото е ясен - това са дългите поредици от томове, съдържащи законите и кодексите. Прегледът на историческата традиция обаче показва, че ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Доста литература се натрупа за българския "преход", много социолози, политолози, икономисти, публицисти точеха перата си върху годините, в които се сменяше "системата". За едни "преходът", добър или лош, е свършил, за други още продължава, трети мечтаят за друг "преход". "Ho вече е късно: шлюзовете на историята се затварят..." - твърди проф. Иво Христов, който с помощта на изд. "Захарий Стоянов" поднася на читателите второ преработено и допълнено издание на "Пред пепелището на нестаналото българско общество" - ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
"Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това "не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на ... |
|
Сборник в памет на проф. д-р Росен Ташев . Съставител - Симеон Гройсман. ... През м. ноември в Юридическия факултет на Софийския университет в памет на проф. д-р Росен Ташев беше организирана конференция "Право и права". Настоящото издание събира статии, доразвиващи изложените на този научен форум идеи, за да открие пред читателя колко актуални и съществени за правния дебат продължават да са развиваните от професора идеи. ... |
|
Смисълът на всяка дейност е да се разкрие истината, която, така или иначе, съществува и която е основен принцип. Няма по-важно нещо в живота от истината. Същото се отнася в пълна степен и за правото. Разкриването на истината в правото се извършва чрез специфични правни средства, най-важното от които е институционализацията, която на първо място означава нормирането. Няма никакъв смисъл от съществуването на нещо, което е основано на неистината. До истината се достига така, както се достига до останалите правни понятия. Обобщено казано, истината се разкрива като се отсее нужното от ненужното, или, както е прието да се ... |
|
От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата. ... Да имам власт върху някого означава да мога едностранно да определям неговото поведение. В такава светлина виждаме правото и властта да вървят ръка за ръка - то изисква и се нуждае от подчинение, за да е ефективен ред, а тя използва неговите механизми, за да усили въздействието си, давайки не само индивидуални, но и общи заповеди. Идеята, че властта може да използва правото, а то по дефиниция е нейно творение, носи със себе си страха от неограничен произвол, облечен във формите на правното регулиране. Философията на правото последователно спори, как ... |
|
Сборник нормативни актове под съставителството на Проф. д-р Димитър Костов . Сборникът е актуализиран към 20.01.2023 г. ... "Административното материално и процесуално право постоянно преутвърждават своето значимо място в действащата ни правна система. Като сложен комплекс от законови и подзаконови нормативни актове регулират обществените отношения, свързани с една от най-динамичните прояви на държавната власт - държавното управление (изпълнителна дейност), чието значение за цялостното развитие на обществото ни е безспорно. В настоящия сборник са систематизирани едни от най-важните нормативни актове, включително и ... |
|
"Бих искал да се надявам, че настоящата книга ще събуди любознателността на младите юристи към наказателното право. Иронията е, че публикуваните решения на ВКС по конкретни казуси пораждат у практикуващите юристи (съдии, прокурори, следователи, адвокати) по-голям интерес, отколкото общите въпроси на наказателното право - теория на наказателното законотворчество (криминализация на деянията, диференциация на наказателната отговорност), правен институт на съучастието и т.н. Съдебните сентенции обаче възпроизвеждат познати, азбучни, учебникарски положения на наказателното право. Те имат значително по-ниска степен на ... |
|
От класическите основи до съвременните проблеми през призмата на българската правна теория. Във времето, в което живеем, е по-скоро неясно нито какво представлява либерализмът, нито какъв е смисълът от тази политическа и правна идеология. Това, което днес се вижда на обществено-политическата сцена, прилича повече на картина на Салвадор Дали, произведена в състояние на трансцендентност на човешкото съзнание. Ефектът от нея е, че голяма част от обществото, неразбирайки сюрреализма, се опитва да го заклейми и да се върне в миналото, където той не съществува. Друга част, заслепена от гениалността на автора, забравя, че гледа ... |
|
Мемоари. Писма. ... Книгата представя жизнения път и делото на Иван Найденов (1834-1910), водещ журналист от цариградския кръг, издател на вестниците "Право" и "Напредък", един от важните участници в църковната борба. Изданието включва всички запазени мемоарни фрагменти на Найденов, както и непубликуваната досега негова кореспонденция със Св. Миларов и други съвременници. ... |
|
Всеки изследовател, който е поел риска да работи в тази посока, заслужава да бъде насърчен, независимо от това дали резултатите от неговите научни търсения се вписват в господстващата правна доктрина, или все още остават извън нея. Трудът е сериозно оригинално научно изследване, богато на съдържание, с нестандартна, лесно разчленяваща се структура, базирана на ключови въпроси от темата, и новаторски подход, различен от трудовете на други автори по тази проблематика. Много често авторът си позволява да изказва твърдения, без да си прави труда да ги аргументира. Независимо от слабостите трябва да се признае дължимото на ... |