Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
"Музиката може да няма тоналност, да няма размер, може да бъде написана във всякаква форма. Но трябва да притежава едно качество, без което според мен тя е мъртва. Именно това качество - емоционалността - има в изобилие при Георги Минчев. Удивително е, че независимо от сложността си "Концертът за пиано" се харесва на всички, без изключение. Генадий Рождественски изпадна във възторг като го чу. Слуша го и високо го оцени Дмитрий Китаенко. Концертът прави голямо впечатление и на публиката. Звуковата му структура е необикновена, нестандартна. Натрупването на напрежение сменя своята насоченост и степента на ... |
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
Първият от петте тома съчинения на Кирил Кадийски е побрал поетичното му творчество, създавано в периода 1965 - 2004 г. Поместени са мнения на наши и чужди автори за поета, библиографска справка. Тук са неговите книги: Небесни концерти Ездач на мраморни коне Пясъчно време Перо от Феникс и други стихотворения Господни делници О кой Легенда за Новогрод Петте годишни времена Смъртта на бялата лястовица и тринадесет нови сонета Нови сонети Гърне с опашка - стихове за деца Сме ли смели? Още нещо "Поезията е моментална метафизика" - тази мисъл на Гастон Башлар характеризира по най-убедителен начин ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Понякога Дайми Брадвата поглеждаше в джоба си, пъхваше вътре пръсти и изваждаше дългия като дъска билет от гладка жълта кожа със синя напречна черта. Дори египетските царе с всичките им камили и бързи петнисти щастливи гущери не са могли да се радват на такова пътешествие - каза той на децата си. И изведнъж нещо се случи. Срещнаха влак, който вървеше по същата линия. Техният влак отиваше натам. Другият влак идваше насам. Срещнаха се и се разминаха..." Из книгата Крал Сандбърг е автор на приказките. Той е роден в ... |
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |