Книга с илюстрации от Дамян Дамянов. ... Всички сте чели "Приказки по телефона" - леки като усмивка, абсурдни като влюбване, забавни като проговарящо дете. В "Приказки колкото усмивка" ще прочетете 49 миниатюри и 4 дълги разказа, непревеждани досега на български език, писани за нашето време, а не за "едно време". И ще се усмихнете не само заради историите, а и заради страхотните петдесетина илюстрации на младия художник Дамян Дамянов. Докато в последните 30-40 години препрочитахме все със същата наслада "Приказки по телефона", светът се промени неузнаваемо. Няма вече и телефонен ... |
|
|
Коварният план на господин Кривич. ... "Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал - с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът - отдолу, а Горностая - на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка - през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям - ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. ... |
|
|
"Здравейте, малки, по-малки и най-малки читателчета! Казвам се Янко Митев и съм автор на тази книжка. Когато бях колкото вас, четях много детски книжки и учителите казваха: – Това момче дали ще порасне с тези детски книжки? Пораснах, но сигурно под влияние на книжките, станах артист в кукления театър. Много е хубаво там. Особено, когато има много деца и всички се смеят... няма нищо по-хубаво от детския смях. Много обичам децата, заради тях започнах да пиша пиеси за куклен театър. Децата им се радват и аз - с тях. Оказа се, че и големите се радват, заедно с децата, когато ги гледат. Дори ме награждават, заради тях - и ... |
|
|
"Скъпи читателю, сега държиш в ръцете си една необикновена книга - подарък за пораснали деца, запазили умението да виждат приказното и в най-обикновените неща. В нея ще срещнеш Прасчо - весел симпатичен герой, който гледа към читателя с детски очи. В неговия свят всичко е приказно и одухотворено - от гората, в която живее, до сивите градски улици, където се разхожда от време на време. Той ще те посрещне с усмивка и ще те въведе във вълшебното си ежедневие от случки и места, които със сигурност и ти познаваш и преживяваш. Обикновеното необикновено или необикновеното обикновено оживява от страниците в цветни ... |
|
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм . В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази ... |
|
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ... |
|
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
|
Читателка, която пише до любимото си списание. Съпруг, отказващ да приеме изневярата. Момиче, което чува повече, отколкото би искало. Монахиня на път към първия си манастир. Емигрантка от Шри Ланка с мечта да бъде блондинка. Разведен баща в деня за среща с малкото си момче... В шумния лабиринт на града има едно наглед обикновено място, в което се пресичат пътищата на героите от тази книга. "Разкази от фризьорския салон" са моментни снимки на невидими персонажи от съвременното ни ежедневие. Майсторският словесен прожектор хвърля върху тях кратка, но интензивна светлина, за да покаже неочакваната им дълбочина, да ... |
|
|
Тридесетгодишната Кейти Лавендър смята, че може да се справя с несгодите, които животът ѝ поднася, много по-добре от останалите хора. Но когато получава призовка да се срещне с непознат адвокат, тя изобщо не предполага колко драматичен обрат я очаква. Покойната ѝ майка ѝ е оставила писмо, за което Кейти дори не е подозирала. То разкрива дълбоко пазената тайна за нейния произход. Когато младата жена разбира, че човека, когото винаги е смятала за свой баща на практика не е такъв, тя е напълно шокирана. Но това не е всичко... Биологичният ѝ баща, заможен бизнесмен, е открил попечителски фонд на ... |
