Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
Съпротива, сълзи и гневни изблици: детето между първата и петата си година. ... Рев, тръшкане, истерични кризи - всеки родител се е сблъсквал с тези изнервящи прояви на детето си. И често ги е тълкувал като съзнателна съпротива, умишлено непослушание, откровено нахалство. А може би те не са това, което изглеждат. Откритията на невронауките и експерименталната психология предлагат други обяснения, популярно представени във "Всичко опитах" - едно занимателно и полезно, прекрасно илюстрирано четиво, което хвърля нова светлина върху поведението на "невъзможните" деца. И показва как може да се преживее ... |
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Анастезия Господи, защо ме давиш в мрака? Трябва ли ти тази красота? ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
Детството, първите удари по топката, срамежливостта, кварталният живот в един Рим, който вероятно вече не съществува; дебют в серия "A" на 16 години, първият гол. После славата: 25 години с една фланелка, капитан завинаги. И още - бракът с Илари, пътешествие през живота с благосклонната усмивка на човек, надарен с изключителен талант. Чак до деня на оттеглянето и сбогуването, развълнувало всички в италианския спорт. Защото Франческо Тоти е "Рома", но е също така е и частица от всеки от нас."Тръгнах към светлината, където ме очакваше ревът на "Олимпико", сякаш празнувахме скудето. ... |
|
Двайсет истории, които представят нова страна на твореца Боян Боев . Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива кесия и ги споделя с читателите си. В тях има неслучайни препратки към романите Сайбиевата невеста и Последна молитва , обикнати вече от много читатели."Ето ги! Щастлив съм, че най-после успях да събера на едно място разказите, които написах през последните пет години. Всички тях публикувах в моя блог, където се радваха на всеки един прочит, на всяко едно споделяне. Именно те ми помогнаха да си спечеля читателската аудитория и да привлека вниманието на хората ... |