Може ли бракът да бъде само една изгодна сделка, разумно и прагматично решение? Можем ли да затворим очи и да заобиколим съдбата? Сватбата разказва историята на Борис, собственик на голям международен бизнес и преместването му в България, за да управлява наследството си. Официално негов бизнес партньор, Борис всъщност наследява бащата, който така и никога не е признал детето си в Русия, докато е живял с друго семейство в България. Екатерина е самотна майка на петнайсетгодишен син, която работи в завод в провинциален български град и се грижи за селската къща, оставена ѝ от починалия ѝ баща. След драматична ... |
|
Семейството притежава силата да ни нарани най-много. ... Две сестри. Два отделни живота. Едно семейство, свързано чрез ужасяваща тайна. Ирини винаги е мислела, че не е била желана от семейството си. Изоставена е, когато е била само на три. И ето че най-сетне ѝ се отдава шанс да научи какво е принудило родителите ѝ да я дадат на други. Една нощ се обажда нейната сестра, за да ѝ съобщи, че майка им е починала. Ирини цял живот е бягала от непокорната и странна Ел, но не е в състояние да устои на изкушението отново да се срещне с нея. В старата фамилна къща в едно шотландско селце тя трябва да потърси ... |
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
Първият от петте тома съчинения на Кирил Кадийски е побрал поетичното му творчество, създавано в периода 1965 - 2004 г. Поместени са мнения на наши и чужди автори за поета, библиографска справка. Тук са неговите книги: Небесни концерти Ездач на мраморни коне Пясъчно време Перо от Феникс и други стихотворения Господни делници О кой Легенда за Новогрод Петте годишни времена Смъртта на бялата лястовица и тринадесет нови сонета Нови сонети Гърне с опашка - стихове за деца Сме ли смели? Още нещо "Поезията е моментална метафизика" - тази мисъл на Гастон Башлар характеризира по най-убедителен начин ... |
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол. Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други. Летен облак е ... |
|
Един психологически трилър за семейство, което се оказва по принуда в центъра на опасен заговор. ... "Хариет, Нортън не спира да плаче..." Родителите ѝ, Ан и Томас, са на ръба на нервна криза. Само едно нещо помага - неизвестно защо бебето се успокоява сред старите дървета в почти магическата атмосфера на гората Близдейл. Ан и Томас продават къщата си в града и се преместват в дълбоката провинция с надеждата да намерят спокойствие. Но една нощ, маскирани мъже нахлуват в новия им дом и преобръщат живота им. Томас трябва да обере банката, в която работи, за да спаси децата си. На риск е изложено всичко, за ... |
|
Младата учителка Албена се връща в опустелия си роден дом, за да прекара последна ваканция преди да вземе тежкото решение да го продаде. Още със стъпването там оживяват не само спомените за загиналите ѝ родители, но и за Тодор - момчето, в което е била влюбена и който я е предал жестоко, принуждавайки я да напусне града преди десет години. Една случайно намерена снимка изправя Албена пред разплитането на столетна тайна. А Тодор е единственият, който може да ѝ помогне да открие истината. Ще могат ли раните от миналото да заздравеят и ще успеят ли двамата да обединят усилията си срещу неочакваните си врагове? ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
Началото на ХХ век. ... "Не знаех аз преди, че месецът издига се високо в пролетните и есенните нощи. Не знаех аз преди, че тъй ще страдам. Не знаех аз преди, че луната, тъй блестяща, там е." Из книгата Корейската поезия търпи сериозно развитие в края на ХІХ – началото на ХХ в. Творците преминават от едно към друго литературно направление в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но същевременно запазват традиционни корейски символи и влагат в тях ново съдържание. Книгата пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на ХХ в. Включените в антологията 12 ... |