"Остават само делата на любовта" е шестата книга на изтъкнатия сръбски психиатър и християнски мислител Владета Йеротич , която излиза на български език от издателство "Омофор". Как се възприема в християнска перспектива констатацията, че човешкото същество "обича първо и най-много себе си"? Каква е разликата между разкаяние и покаяние? Каква е същността на радостната скръб на православните? Къде са границите на християнската търпимост? Сборникът включва тридесет статии, обособени в три тематични раздела, но обединени под общ надслов. "Спрях се на заглавието "Остават само делата ... |
|
Любов, Париж, Коледа, книги... остава само да си направите чаша ароматен чай и да се зачетете... ... Сара притежава малка книжарница в тихо американско градче. Нейната приятелка Софи, собственичка на книжарница в Париж, ѝ предлага да се разменят, за да избягат и двете от любовните си разочарования. В най-романтичния град на планетата обаче Сара открива, че я очакват ред предизвикателства. Уж идиличната книжарница край река Сена се оказва непосилен ангажимент, продажбите падат, книжарите недоволстват от всичко, а някой краде от касата. Любовта е все така далеч, а празниците наближават неумолимо... Сара трябва да ... |
|
Любов извън времето и пространството. ... Всичко е любов... Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа - убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш - тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне ... |
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |
|
Направи най-доброто в оставащото време! Живей и се усмихвай! Следвай мечтите си и всичко, което те прави щастлив! Така че... за какво мечтаеш? Смело! Млада жена - главната героиня Алекса, преминава през драматична житейска ситуация. Точно тогава животът ѝ подарява и срещи с хора, които ѝ помагат да преосмисли отношението си към вечните човешки ценности. Възможно ли е да мислиш за смъртта и да се вдъхновяваш за пълноценен и смислен живот? Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да прекрачиш в бъдещето, когато знаеш, че дните ти са преброени? С присъщата си смелост Алеона де Кама отново ... |
|
Калоян и Росен са най-добри приятели от деца. Единият е за другия семейство. Ветеринарен лекар и инженер - въпреки че много се обичат, споделят си и се подкрепят във всичко, двамата на пръв поглед нямат общи интереси. Докато едновременно не се влюбват в Ани. Истинска любов, която не подлежи на отмяна. По-силна от присъда и по-мощна от всичко. Сватбата на брата на Росен - Андрю - се оказва съдбоносен момент за всички. Неприемането на края е продължение на приказното изживяване на голямата любов. Август не продължава 31 дни. Той е поне 88. Съществува ли истинско приятелство и какви шеги си прави съдбата с нас? Готови ли ... |
|
В любовта откриваме какви искаме да бъдем. Във войната разбираме какви сме наистина. ... Франция, 1939 г. Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата - за любовта. Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени. Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама. Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се ... |
|
От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
Луксозно издание с твърди корици."Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живот. Той искаше свобода за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души, когато отказваше смъртна присъда дори и за доказани турски шпиони." *** "Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертва себе си за народа, а не да ... |
|
"Historia magistra vitae в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим. Той не е сред първенците на римската проза. За това би могла да свидетелства и оскъдността на биографични данни за него. Точно може да бъде фиксирано времето на разцвета му - годините на управлението на Тиберий (14-37 г.). Сам в съчинението си съобщава за скромните си материални възможности и за благоразположението на видния Секст Помпей. Но оттук нататък няма сведения било за произхода (хипотетично свързван с рода на Валериите) и образованието му, било за живота и края му. Единственото сигурно свидетелство за неговата ... |
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
"Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides - вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди - една своеобразна родна Песен на песните, която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че живот, пропилян в поезия, не е напразен, но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос - поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото - едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати ... |