Или как да изградим у детето вкус и навици за здравословно хранене. ... Казвали ли сте някога на детето си: "Престани да се тъпчеш с тези боклуци!"Тревожат ли ви навиците му на хранене? Притеснявате ли се за качеството на храната, която му купувате? Ако отговорът ви на който и да било от тези въпроси е "Да", ще ви бъде полезно и интересно да прочетете тази книга. А с подаръка - детска кутия за сандвич или плодове, ще можете да приложите на практика съветите в нея. Изкривената връзка на детето с храната е най-голямото притеснение на майките, тема на 4 от 10 посещения при педиатъра. В тази книга ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
Сборникът под заглавие "Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога" е четвъртото заглавие под авторството на Митрополит Антоний Сурожки в каталога на издателство "Омофор" след книгите "Началото на молитвата", "Бракът като подвижничество" и "Молитвата и животът". Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова. Изданието съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 - 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември - декември 1994 г. Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с ... |
|
|
Едно е да четеш историята на Западните покрайнини, да минеш по наложената граница, разсичаща села и фамилии, друго е да съпреживееш личната криза в общата история, сблъсъка между родовото минало, категоричното настояще и избора в неясното бъдеще. От кооперирането - насила сдружение, остана само споменът за насилието. Изживян всекидневен катаклизъм в търсене на спасителния риск, превръщащ държавната граница в избавление - едни я пресичат, за да останат българи, други - бягат от българи, винаги на крачка пред себе си, те са отвъд преди да са тръгнали. ... |
|
|
"Само спомените му могат да я опазят..." Велика древна сила се е надигнала. Кралицата от плът и огън се превърна в Древната богиня от кръв и кости - истинската Господарка на живота и смъртта. А битката, която Кастийл, Попи и техните съюзници водеха, едва сега започва. Боговете се пробуждат из Илизеума и земите на смъртните, подготвяйки се за началото на войната. Но когато Попи изпада в стаза, Кас не знае дали това, в което тя ще се превърне след дълбокия сън, няма да му я отнеме завинаги. Тогава получава съвет - нещо, което да прави непрекъснато, докато чака да види красивите ѝ очи, отворени отново: " ... |
|
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
|
|
Младата учителка Албена се връща в опустелия си роден дом, за да прекара последна ваканция преди да вземе тежкото решение да го продаде. Още със стъпването там оживяват не само спомените за загиналите ѝ родители, но и за Тодор - момчето, в което е била влюбена и който я е предал жестоко, принуждавайки я да напусне града преди десет години. Една случайно намерена снимка изправя Албена пред разплитането на столетна тайна. А Тодор е единственият, който може да ѝ помогне да открие истината. Ще могат ли раните от миналото да заздравеят и ще успеят ли двамата да обединят усилията си срещу неочакваните си врагове? ... |
|
|
Пътуване на Изток."С този свой текст Ноеми Киш възобновява по свой начин жанра на пътеписите - един пътепис между вековете и пространствата, обърнат към неспирното обновяване на народите след многобройните преселения на народите... И още нещо, тя като че ли пластично и художествено онагледява тезата на Херман Баузингер за едновременност на неедновременното, представляващо успоредното битие на различните епохи в стандарта на различните социални слоеве на културите, едно съжителство на вековете и епохите в даден момент, който условно наричаме съвременност." Пенка Ангелова "Не знам дали има друг регион в ... |
|
|
“Такава Вратата отваряш, сияеща, в избелялата фланелка, приглаждаш коси, нищо сложно. Гледаш само да бъдеш такава, каквато те вижда той.“ Из “Сега или сега “ ... |
|
|
В книгата "Каймакъ - Чаланъ" Красимир Узунов разказва за драматичните моменти от участието на България в Първата световна война. Двутомникът е посветен на боевете на връх Каймакчалан през август и септември 1916 г. Книгата "Каймакъ - Чаланъ" обхваща един много малък период от Първата световна война (1914 - 1918 г.) и описва периода от включването ни във войната от 1 октомври 1915 г. до 5 октомври 1916 г. Дори във военните среди малцина са тези, които са знаели какво се е случило там по време на епичната битка. Книгата започва с "Прелюдията", с началото на включването ни във войната. На 23 ... |
|
|
От автора на "Парченца от нашия живот". ... "Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето. Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия - изглеждаше свободен. Мечтаех за тази птица. Но вече нямам мечти. Имам само спомени.""Разтърсваща история, разказана от първо лице, която отвежда читателя в ума на едно момче, преживяло насилия и опитващо се да се справи с посттравматично стресово разстройство." VOYA Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
