Един счупен прозорец ще предопредели пътя на две съдби. Дали е само пакост, за която четиринадесетгодишният католик Тимоти Хоган и младата Дебора Лурия, дъщеря на равин, ще платят скъпо, или ще се окаже метафора за проникването в непознат свят? А в този свят, дори отдадени всецяло на Бог, гори земна любов. Ала Бог не позволява да обичаш друговерец... ... |
|
|
В "Политика и спасение" Владимир Градев си поставя за цел да представи цялостно и да анализира критически основните теми и учения в сферата на политическата теология и породения от нея остър дебат. В книгата се изследва както влиянието на схващанията за божествената власт върху разбирането за политиката, така и въздействието на политиката върху изработването на различните теологически понятия и същевременно се показва, че политическата теология позволява смело и трезво да се търси отговор на най-парещите проблеми на определената от сблъсъка между модерност и постмодерност, секуларизация и фундаментализъм ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите. ... През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата ... |
|
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
|
"Историята, която ще ви разкажа, се е случила на една планета, подобна на земната, която е съществувала в друго време и измерение на пространството. За да бъде разбираема, е екстраполирана спрямо земните особености. Почти всички изтъкнати иноватори и известни учени от тази планета са заменени от именитите земни иноватори и учени. Останалите герои са измислени. Ако някой припознае себе си или някоя от споменатите организации, да не се безпокои. Всяко едно възможно съвпадение ще е напълно случайно. Не мога да ви гарантирам единствено, че някой ден подобна история може да се случи и тук, на Земята." Любомир Митев ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Книгата "Боляринът полковник Киреев и Освобождението на България" излиза във второ допълнено издание. Авторът, доктор по богословие, описва подвига на полковник Николай Киреев, болярин притежаващ дворци в Санкт Петербург и Виена. Могъл е да се радва на бляскава военна кариера, да се наслаждава на живота и да не се интересува от това, че православните християни, свои по вяра, дух и кръв, страдат под турско робство. Но книгата има по-широки задачи - да покаже не само за живота и саможертвата на полк. Киреев и руските доброволци, но и да разкрие как се създава и разгаря всенародното движение в Русия в полза на ... |
|
|
Като неделима част от българския народ българското еврейство споделя наравно с него цялата му история на национално утвърждаване. Българските евреи, интегрирани от векове в българското общество, участват в националната история наравно с всички българи. Те защитават отечеството си в Освободителната и всички други войни, които България води, за да се запази като държава и народ. Приносът на евреите в икономическия, културния и духовния възход, който обхваща България след Освобождението, е също така значителен, познат на българското общество и е получил своето признание. Страна с ниско равнище на антисемитизъм, България е ... |
|
|
Преписка към Омуртаг И да си Крез, и да крееш, все едно ще прозрееш: човек и добре да живее, не живее добре! ... |
|
|
От примките на дъновизма, религията и масонството. За всеки мислещ читател е повече от ясно, че най-големият противник на дадена идея, това е изграденият мисловен стереотип или егрегор от последователите на тази идея, които в повечето случаи изопачават сърцевината на идеята. Почти в 99 процента от случаите, истината за идеята се профанизира и се превръща скоро в мисловен образ пълен антипод на оригинала, съдържащ се в първоидеята. Всяко едно престъпление до наши дни се е извършвало винаги с едни и същи мотиви от страна на овчедушните или бездушни, мълчаливи съучастници в престъплението, с думите "Това не е възможно ... |
|
|
Документална публицистика за спасяването на българските евреи и приютяването на арменските бежанци от геноцида. Подчертава се ролята на Димитър Пешев и останалите депутати, Св. Синод, Елин Пелин и писателите, но най-вече - на цар Борис III."Еврейският етнос винаги ми е бил симпатичен и ме е привличал. В детството бяхме неразделни приятели с моя съученик, бъдещият виден журналист и писател Исак Гозес, дори стояхме на един чин, измислих си и обръщение - Побратими; участвахме в лудориите на класа; баща ми лекуваше цялото му семейство. После се сприятелих с друг невероятен български евреин - професор-фармацевт Рахамин ... |
