Варненска житейска хроника за един командир, за неговия полк и за неговия дом, за няколко разрушителни войни, за градежите и запустенията в град Варна, за много радостни и мрачни събития, събрани заедно и разказани в хронологичен ред от Николай Савов. "През последните години се взирах старателно в историята на моя град, оглеждах неговите улици, паметници, стари и нови факти и артефакти и намирах това за крайно интригуващо и полезно занимание. Постепенно обаче то събуди у мен съмнението, че пропускам нещо важно и съществено, и аз бавно, но сигурно откривах, че важното и интересното събитие в живота на моя град са не ... |
|
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
|
Въпреки множеството исторически полемики за събитията след 1917 г., както и видните и днес резултати от революцията, можем да твърдим, че в океана от разнородни мнения по всички въпроси рядко се взема предвид гледната точка на победената страна, в случая - Руската монархия, нейните държавници, властимащи, изявени граждани, a и обикновените хора. Тази книга представлява фактологичен анализ на събитията преди, по време и след Руската революция от първо лице на директора на Охранката - тайната имперска полиция, чиято съдба в рамките на дни се променя коренно и неколкократно - от доверен служител на старата система, той се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Ако можехте да узнаете каква е истинската мисия на душата ви, щеше ли това да промени живота ви? Отговорът несъмнено е положителен... поне за героите от тази книга. Подложени на хипнотерапия, те се връщат в духовния свят и това преживяване променя завинаги начина, по който възприемат себе си и света. Д-р Майкъл Нютън , автор на бестселърите Пътят на душите и Следите на душите , се завръща с поредица лични истории, които разкриват дълбокото въздействие на духовната регресия върху живота на хората. В книгата са описани различни случаи, в които пациентите имат възможност да преживеят отново ключови минали животи, да ... |
|
|
Сборникът съдържа над 70 разказа на студенти от различни поколения и прави видими последните шейсет години - период от време, характерен и с политически репресии, и с бунтове, и с примирение, и с възторг от постигнатата свобода. Изданието не е само хроника на времето, а и почит към преподавателите и към живота в духовна общност. ... |
|
|
Пленителна история за силата на паметта, любовта и вторите шансове. Всяко семейство има своите тайни, но когато Кендра отива да посети баба си Ела в старческия дом, тя дори не подозира колко малко знае за живота на възрастната жена. Паметта на Ела отслабва, но тя е решила да направи един последен подарък на своята внучка. Като ѝ разкаже спомените си. През 1938 г. седемнайсетгодишната Ела заминава за Франция, за да прекара лятото при семейни приятели. Там тя се запознава с очарователните близнаци Кристоф и Каролин. Тримата бързо се сприятеляват, а между Ела и Кристоф пламва любов. Плановете им за съвместно бъдеще ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
