Ако можехте да узнаете каква е истинската мисия на душата ви, щеше ли това да промени живота ви? Отговорът несъмнено е положителен... поне за героите от тази книга. Подложени на хипнотерапия, те се връщат в духовния свят и това преживяване променя завинаги начина, по който възприемат себе си и света. Д-р Майкъл Нютън , автор на бестселърите Пътят на душите и Следите на душите , се завръща с поредица лични истории, които разкриват дълбокото въздействие на духовната регресия върху живота на хората. В книгата са описани различни случаи, в които пациентите имат възможност да преживеят отново ключови минали животи, да ... |
|
|
Сборникът съдържа над 70 разказа на студенти от различни поколения и прави видими последните шейсет години - период от време, характерен и с политически репресии, и с бунтове, и с примирение, и с възторг от постигнатата свобода. Изданието не е само хроника на времето, а и почит към преподавателите и към живота в духовна общност. ... |
|
|
Пленителна история за силата на паметта, любовта и вторите шансове. Всяко семейство има своите тайни, но когато Кендра отива да посети баба си Ела в старческия дом, тя дори не подозира колко малко знае за живота на възрастната жена. Паметта на Ела отслабва, но тя е решила да направи един последен подарък на своята внучка. Като ѝ разкаже спомените си. През 1938 г. седемнайсетгодишната Ела заминава за Франция, за да прекара лятото при семейни приятели. Там тя се запознава с очарователните близнаци Кристоф и Каролин. Тримата бързо се сприятеляват, а между Ела и Кристоф пламва любов. Плановете им за съвместно бъдеще ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
През годините интересът към автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев не стихва, затова те претърпяват няколко преиздавания. В настоящите, за първи път са включени и снимки от личния архив на автора. "Убий Българина!" е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности. Следва книгата "Ти си следващият". Заедно с романа "Панихида за мъртвото време", трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев. Настоящият комплект се предлага ... |
|
|
"Увлечени от големите задачи в проучванията за историята на своя град, пловдивските историци често пропускат тази - маловажна на пръв поглед - информация за паметните места и сгради. В този смисъл книгата е ценна за всички пловдивчани. Те искат да знаят историята на своя квартал, на любимите места от ежедневните маршрути или разходките в почивните дни. Но сградите носят и спомена за времето, за хората, чиято младост е минала в този град. Книгата е и за всички тези десетки, а може би и стотици, хиляди лекари, агрономи, инженери, учители, музиканти, чиито най-прекрасни години на студентската младост или творческата ... |
|
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
|
Лусио Викторио Мансиля (1831-1913) - аржентинският аристократ, пътешественик, писател, политик, военен и много повече - е оставил неизличим спомен в съвременниците си. Той започва писателската си кариера като журналист и успоредно с това опитва своето перо във всички възможни жанрове. Огромната начетеност, широтата на познанията и неподправеният му стил могат да се открият също в неговите две най-прочути творби: пътеписа "Екскурзия до индианците ракели" (1870) и четирите тома на "Паметта между нас. Четвъртъчни беседи" (1888-1890). С необикновен размах Мансиля не само улавя образите и тревогите на ... |
