Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |
|
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
|
Питанка е малко момче с шапка на пилот, което не престава да задава въпроси... Колко ли небета има над нашето? Дали страшилищата също се страхуват? Как се става откривател? Думите имат ли ваканция? След "Лулу" и "Малки същества", "Питанки" е третата книга с детски стихотворения на Петя Кокудева . За радост - отново с рисунките на италианската илюстраторка Ромина Беневенти. ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
