Двете книги за фантастичните приключения на малката Алиса ни въвеждат в свят на приказни чудеса и весели безсмислици, населен със смешни и мили герои. Всичко се променя пред очите ни, както става в сънищата или в най-модерната компютърна анимация. ... |
|
Двете книги за фантастичните приключения на малката Алиса ни въвеждат в свят на приказни чудеса и весели безсмислици, населен със смешни и мили герои. Всичко се променя пред очите ни, както става в сънищата или в най-модерната компютърна анимация. Луис Карол (1832-1898) завършва математика в Оксфорд и до края на своя живот преподава любимата си наука в този университет. Написал е няколко книги за деца, най-известните от които са Алиса в страната на чудесата (1865) и Алиса в огледалния свят (1871). ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Алиса тръгва след Белия заек, без да подозира за невероятните приключения, които я очакват в Страната на чудесата. Можете да я последвате и вие, деца. Така ще се сдобиете с много нови приятели. Ще пиете чай със Съсела и Шапкаря, ще потанцувате кадрил с омарите и костенурките, ще поиграете на крикет с Кралицата и с малко повече късмет ще срещнете Чешърския котарак. Не губете време! Вземете златното ключе и отключете вратата към приказният свят на Луис Карол ! ... |
|
Книгата е част от серията "Любими книги за момичета" на издателство "Труд". ... Ако има класика, то "Алиса" е класиката на класиките. Защото макар да минава за детска приказка, книгата на Луис Карол е и за "пораснали" деца. Книгата съвместява двете части на приключенията на приказната героиня - "В Страната на чудесата" и "В Огледалния свят". Алиса е един от най-популярните литературни персонажи, но сюжетът е сложен и малцина знаят за какво точно се разказва в тази книга. Луис Карол (Чарлз Доджсън) е роден на 27 януари 1832 г. във Великобритания в семейството ... |
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
Продължение на бестселъра "Кафене на края на света". Животът и мирогледът на Джон се променят кардинално, когато една вечер се изгубва и случайно попада в крайпътно кафене със странното име Защо си тук. Вълнуващите разговори и достигнатите прозрения му вдъхват смелост да загърби потискащата рутина на ежедневието и да възприеме нов подход към живота. Десетина години по-късно Джон кара колело по живописен маршрут на Хавайските острови, когато за негово огромно изумление вижда край пустия път кафене Защо си тук. Там са и старите му познати - сервитьорката Кейси и собственикът Майк. Към тях обаче ще се присъедини ... |
|
"Представете си - разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно! Това описва Мирослав Михайлов в своята книга В кой край на света ще намериш благородство. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да осребри ... |
|
"Краят на света" разказва историята на младия монах Мишел, който открива в своя манастир свитъци, които пророкуват предстоящия край на света през 1000 г. Годината е 997 и според отшелника Бернар от Тюрингия единственият начин да се избегне катастрофата е да се съберат три магически амулета, трите оси на които се опира Колелото на времето, разпръснати из цяла Европа и да се призове Духът на времето. Когато манастирът е разрушен, Мишел решава да се заеме с трудното им намиране като се впуска в една невъзможна мисия. За щастие няма да бъде сам: Матиус, авантюрист хуглар му предлага да го придружи заедно с кучето си ... |
|
Роналд Шимелпфенинг обича спектакъла на сцената, в който свързва в едно мотиви, ситуации и образи, за да покаже желанията на човека, грешките му, страховете му, но и неговата скрита жестокост. Вниманието му все повече е насочено към избора на различни фигури, които разказват една и съща история от различна перспектива, така че зрителят да може като пъзел да сглоби в нещо единно скиците, натрупани в главата му. И тъкмо това е привлекателното в неговото драматургично творчество. ... |
|
Абистан, огромна империя, носи името на своя пророк Аби, наместник на Йолах на земята. Системата ѝ на управление е основана на амнезията и почитането на един-единствен Бог и Неговия наместник. В обществото цари пълно подчинение, всяка идея, действие или дума, които не отговарят на официалната политика, могат да бъдат разкрити и сурово наказани. Войни се водят постоянно с Враг, който е невидим, но е навсякъде. Главният герой Ати обаче поставя под съмнение наложените истини и се хвърля в търсене на другия свят, който официално не би трябвало да съществува. Силно напомнящ за света на Оруел в 1984 , не само със ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |