Те ще жертват всичко в името на любовта. Джека Лейтън е художничка и мечтае творбите ѝ да станат световноизвестни. Работата в художествената галерия не я удовлетворява, тя чувства, че пропилява артистичната се дарба. По настояване на най-близката си приятелка Ким, дизайнерка на бижута, Джека временно загърбва безмилостния нюйоркски свят на изкуството и се завръща в Едилин. Ще рисува, а и ще види отново чаровния Рийд. Но съдбата понякога има други планове. Доктор Тристан Олдридж не може да забрави Джека. Макар срещата им да е била мимолетна, той още пази снимката ѝ. И щом научава за завръщането ѝ в ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов , Константин Величков, Пенчо Славейков , великолепни образци на символистите Теодор Траянов , Николай Лилиев , Димчо Дебелянов , така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
Истински свидетелства за необичайни преживявания с ангели. ... "Думата "ангел" означава "божи пратеник". Тези същества ни помагат да чуем посланията на Божията воля, особено във времена на криза или когато сме твърде изплашени или стресирани да чуем Бог директно. В крайна сметка нашият Създател е сто процента любов, а това е най-висшето вибрационно ниво от всички. лесно е да се свържем с Бог, когато сме в състояние на блаженство, например при медитация. Когато обаче най-много се нуждаете от небесна помощ, вашите стресови вибрации понижават способността ви да чуете гласа отгоре. И тогава ангелите ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Изобщо не одобрявам щурото пътуване, на което е поела баба ми. Скокове от самолет, плуване с акули... казах ѝ, че не е никак добра идея. Сигурно затова ме блокира - мен, собствения ѝ внук! Сега единственият начин да се свържа с нея е чрез спътничката ѝ, Еленор. Опитвам да убедя Еленор да спрат с тази лудост, но тя веднага ме поставя на мястото ми... и така започваме да си пишем, макар и само да се дразним един друг. Когато разбрах за новия им безумен план, веднага отлетях натам. В бара неочаквано срещнах прелестната Нора, с която щяхме да си изкараме една чудесна нощ без обвързване... ако не ѝ ... |
|
|
В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ... |
|
|
"Божественото живее чрез теб в твоята кожа! С твоите устни целува децата си. Чрез твоята сила се смее, учи през грешките ти и празнува победите над скръбта, макар за Божественото и скръбта да е радост! Божественото учи чрез мен какво радва хората. Учи как ги боли... Бог гледа през теб. Разбираш ли колко си важен?! Животът живее през теб като никой друг. Той е пълен с любов, но само ти можеш да я оформиш по твоя си начин - да я изстрадаш, изпееш или излееш в мечти за твоето бъдеще!" Из книгата ... |
|
|
"Ако някой ми прочете, без да споменава името на автора, няколко изречения от текст на Антония Атанасова , още на второто вече ще знам кой го е писал. И неочакваните преноси на словото, и звънките сравнения, и нежната поезия в категорично реалистичната визуалност, и автентичният авторски слог с характерна подтекстова подплатеност. И най-важното - ненатрапчива любов към човека във всичките му трогателно смешни усилия да излъже времето, без да може да излъже себе си." проф. Боян Биолчев ... |
