От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
Включена в класацията на "Ню Йорк Таймс" за най-продавани книги. ... Овладейте автоимунните заболявания и излекувайте организма си. Тази книга е пълно ръководство за овладяване на автоимунните заболявания с помощта на промени в храненето и в начина на живот! Приблизително 50 милиона американци страдат от някаква форма на автоимунно заболяване. За съжаление, в България няма такава официална статистика, но ако и вие страдате от автоимунно заболяване, със сигурност знаете колко са ограничени възможностите на съвременната медицина да облекчи състоянието ви. Това обаче не е причина да губите надежда. В тази ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
И Истината, която ги освобождава. ... Нанси Лий Демос разобличава някои от най-широко разпространените заблуди сред жените в християнския свят: Лъжи относно себе си: Не съм длъжна да живея с неудовлетворени копнеж. Лъжи относно брака: Ако се покорявам на съпруга си, ще бъда нещастна. Лъжи относно емоциите: Нямам власт над чувствата си. Лъжи относно обстоятелствата: Просто не мога повече. Нанси Лий Демос е водеща и коментатор на в две национални радиопрограми, излъчване ежедневно по 1000 радиостанции в САЩ. Тя е често канен лектор на конференции и различни форуми и вече повече от 30 години говори по темата, която ... |
|
Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ... Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство - съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено, болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието... Тази книга е разделена на пет части: "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от ... |
|
Истории от живота на А.Ч.Бхактиведанта Свами Прабхупада . ... "Духовният живот винаги започва от чувството за поражение. Докато човек не разбере, че е претърпял поражение в опитите си да стане щастлив в този свят, той едва ли ще започне да търси духовно щастие. Но дори това това поражение не е достатъчно - на духовния път неминуемо ни очаква още едно поражение и ако не го преминем, никога няма да стигнем до крайната победа. По правило, хората пренасят в духовния живот дълбоко вкоренения си навик да се уповават на собствените си сили и собствения си разум: "Ще се справя сам. По-добре знам какво ми трябва". ... |
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
"Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак." Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 г. ... |
|
Том първи представя прецизно подбрана от авторката подборка на 140 стихотворения от деветте ѝ книги, писани в продължение на 50 години творчески живот. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Поезията на Божана Апостолова е странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост. Стиховете ѝ издаваха труден характер, закодиран в сърцето и в данните на поетесата. Обаче въпреки хиромантията на известеното, никой не успя да прочете ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Съставител: Христо Караславов . ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |