Ахххх! Казвам се Хайди Хекълбек и всеки момент ще се побъркам! Днес е първият ми учебен ден в прогимназията, при това в пансионно училище. Приета съм в Брумсфийлдската академия, единствената в страната, където има тайни часове за обучение на вещици. Супер много се вълнувам, но и съм супер притеснена, признавам. Ще намеря ли тук приятели? Ще се разбирам ли със съквартирантката си? Или е редно да кажа "сестра по метла", както официално ги наричаме тук, в Брумсфийлд. И... о, не! Ами ако всички други вещици в прогимназията се окажат много по-добри от мен в магията? Повтаряй след мен: Олеле! Хайди Хекълбек е на 11 ... |
|
Дали разказва за места или личности, дали описва отминали събития или днешни факти, Инна Учкунова винаги търси позитивното и съзидателното в човека. И в тази книга тя е събрала кратки истории, които ни подтикват към нови предизвикателства. Героите ѝ са като всички нас - само дето може би са по-изобретателни или по-големи късметлии. Но пък току-виж, вдъхновени от прочетеното, и ние направим открития, от които да се ползва цялото човечество. Защото пъзелът, от който всички ние сме съставни части, се подрежда само когато си сътрудничим и мечтаем заедно. ... |
|
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му." Тези думи на автора на Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери в пълна мяра могат да се отнесат и към героите на тази книга. Защото сред нас винаги е имало достатъчно хора, чиито мечти и упорството им да ги осъществят правят живота ни по-смислен и добър. Големите и малките им открития варират от закона за гравитацията до това на ципа. Но всички те, освен че улесняват битието ни, ни дават надежда. Надеждата, че в тъмната вселена ние не сме слепи изпълнители на слепи правила. А че с вяра и труд можем да си доставяме вълшебната радост, подобна на тази на ... |
|
Изданието съдържа две творби на Станчо Пенчев - Марсов венец и Децата на Уран. ... "Марсов венец и Децата на Уран съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 година, а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така наречените промени, настъпили у нас след 1989 година. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.& ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Носител е на националните литературни награди "Хр. Г. Данов", "Хеликон", "Цветето на Хеликон", "Иван Николов" и други."Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува ... |
|
"Любовта е дълга болка и смирение." ... След успеха на новите издания на "Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" е време и за третия голям роман на Пасков да излезе в достойно издание с твърда корица. Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели ... |
|
Епос, пречупен през комична гледна точка към историята и ролята на човека в нея! Годината е 1943 -а . Европа гори в пламъците на Втората световна война. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, бягат от дома си, за да присъединят към партизаните. Пътят им минава през битки и приключения, изпълнени с абсурдни, трагикомични ситуации. История за вечния младежки бунт срещу родителите и социалните норми, за наивната вяра в утопии, за революцията като върховен афродизиак, отключващ еротични трепети. Една съвременна приказка отвъд пропагандните клишета и митове, смешна до сълзи, която ни помага да се ... |
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените . Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |