"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Париж притежава особена атмосфера. Години наред писатели и художници от цял свят идват тук, за да се осъзнаят или да намерят вдъхновение. Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. Епицентър, където стават прословутите "Les deux magots" и "Cafe de flore", които всички започват да наричат "литературните" кафенета. Тук Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен. В този ... |
|
|
Двуезично издание - на български и немски език. ... "Пред нас е късче съвременно всекидневие... изненадващо поетично, каквото то може да бъде само през очите на чужденката." Харалд Вайнрих "Още си спомням рецитала на Румяна Еберт в НДК. Бях преуморена, беше многолюдно, чуваше се фонов шум. А когато тя зачете, всичко това изчезна и остана само тунелът, през който виждах мислите ѝ. Фини фотографии от сложни епизоди. Мигове живот. Дълбоки, прями, сякаш леки за произнасяне, но изпълнени с тежка тишина стихове." Кристин Димитрова ... |
|
|
Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
|
"Ако гледаме не със сакрални очи, виждаме в Жената-Град извора на световното обновление. Именно откровенията на божествения свят непрестанно развиват културата и сменят нейните модели. Нима всички вълни и епохи не издават плана на великата Художничка? Не разказва ли тя хилядоликата притча - божествената епопея, минаваща през векове и страни?" Андрей Рождественский ... |
|
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
|
"Търся си приятел. Неомъжена, на 35. Антрополог. Чужденка. Привлекателна. Чувствителна. Женствена. Обича книги, кино, дома си, вино (червено), да се смее. Ненавижда властни, надменни, фундаменталисти и телевизия. Търси: Разведен или неженен, от 34 до 45. Чувствителен. Креативен. Задълбочен. Чувство за хумор задължително. За: Да се виждаме, разговаряме, пътуваме и да се забавляваме. Ако след това се породи възторг и любов, би било страхотно. На първо време и едно добро приятелство би било дар от боговете. E-mail: ameliarengifo@yahoo.com" Из книгата "Търся си приятел" е роман за една дръзка жена, ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ... |
|
|
Мила пристига в крайбрежното градче Моранез в Бретан, за да поеме грижата за племенницата си, след като доведената ѝ сестра Софи загива при инцидент в океана. Възнамерява да я изпрати в пансион в Швейцария наесен, а тя да се върне при приятеля си в Бристол и да довърши дебютния си роман. Временно заема мястото на Софи в малка детективска агенция, но новият ѝ колега се оказва Картър Джаксън: приятел на сестра ѝ, в когото Мила някога е била влюбена. Спокойствието в очарователното френско градче е нарушено, когато чужденката Гоша е намерена мъртва. Ексцентричната старица е живеела сама в стар конски фургон. ... |
|
|
Коледа в Швеция под блещукащите звезди на северното небе. 1945, Бергслаген, Швеция. Загубила всичко в опожарения Рованиеми в родната Финландия, Тула пристига в малко шведско селище, търсейки мир и подслон за двете си деца и работа за себе си. В единствения куфар, събрал цялото ѝ имущество, младата финландка е скътала най-ценното си притежание - буркан с квас за хляб, поддържан и предаван от майка на дъщеря поколения наред. И квасът, символ на семейната традиция, започва да изхранва малкото семейство и в Швеция. В местната пекарна, където Тула намира работа, приемат нейната рецепта за финландски ръжен хляб и ... |
