"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
Вдъхновен от съдбата на една драматична актриса и скритата романтика на София. ... Замесен с късчета история и пълни чаши въображение, "Афиши в огледалото" е история за София преди 100 години и София днес, за магията на театъра и малките вълшебства в ежедневието. Роман, който умело пренася в света на една актриса, която не заслужава да бъде забравена, и на една пианистка, която трябва да си спомни, за да продължи напред. Три години - това е периодът от живота на една от най-талантливите и незаслужено забравени български актриси, обхванат в "Афиши в огледалото". Три години от началото на XX век, в ... |
|
|
"Открояващото се с модерните си похвати поетическо изкуство на Радослав Игнатов го поставя в редицата на предшествениците на българския постмодернизъм от края на миналия и началото на днешния век. Този модернизъм не скъсва обаче нишките с традициите на реализма в новата българска литература, а е успешно намерен път за обогатяване на изразния език. В книгата си "Изследване на повърхностите" Радослав Игнатов продължава с успех досегашните си завоевания, като в неговия почерк сега започва да преобладава особения космизъм в разработването на вълнуващата го проблематика от вътрешния свят на човека. Така той ... |
|
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Шепотът на пчелите на София Сеговия ни пренася в мексиканското градче Линарес, в северната част на страната. Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи два вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приело, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат. На фона на ... |
|
|
"Представените житейски истории на десетки известни българи с техните професионални пътища и драми обогатяват първоначалното намерение на Мариана Екимова-Мелнишка да разкрие единствено съдбата на старите къщи. Личните посещения на градовете, обикалянето на домове-паметници, срещите с наследници или съвременници, познавали техните собственици, проучването из библиотеки и музеи - всичко това надгражда идеята на авторката само да покаже уникалните къщи като архитектурни образци или като знакови за българската история сгради. Тя "отваря" вратите им и ги кара да "говорят" - за легендите, събитията и ... |
|
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
|
Никому от нас не е дадено да спре неспирния ход на часовника и да залепи обратно вече откъснатите странички от календара на бързо отминаващия ни живот. Това, което всекиму е по силите, е възможността чрез чистосърдечно разкаяние да опазим душата си за вечността и да се завърнем в Царството небесно. И тогава, тихичко прошепвайки името на нашия Отец небесен, примирайки от щастие да чуем в отговор своето собствено име! ... |
|
|
Второ издание. ... Бекет повежда читателя по следите на поредния случай, който ще изправи на изпитание всяко умение на съдебния антрополог. Но този път всичко започва оттам, където Дейвид е положил основите на мрачната си професия - във Фермата за трупове. Едва оцелял при последния си сблъсък с убиец психопат, Дейвид Хънтър заминава за Америка, където в единствената по рода си ферма възнамерява спокойно да изучава смъртта в нейната естествена среда - труповете. Но в малка хижа насред вечно мъгливите Смоуки Маунтинс е намерено тяло. После още едно. И така Дейвид Хънтър отново е въвлечен в бруталната реалност на един ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
