Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия. Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър , Шекспир , Милтън, Колридж , Байрон , Дилън Томас. Носител е на Национална награда " ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
"Опит" е книга за неразгадаемото тайнство на живота и смъртта. За да надникнеш в него, в тайнството, трябва да се извисиш над ежедневието, така както, за да прогледнеш в дълбините на Вселената, трябва да издигнеш телескопа си над мъглявата пелена на въздуха. От тази надземна височина обаче е добре да се обърнеш и назад към ежедневието, което ти предлага пъстра картина от отражения на вечното в преходното. Тези отражения, покрай които често преминаваме, без да ги забележим, изпълват книгата на Александър Шурбанов със своите неочаквани внушения. "Опит" се дели на четири преливащи един в друг тематични ... |
|
Читателите на този сборник трябва да бъдат наясно за следните предпоставени особености. Първо, всички очерци са авторски и не изразяват някаква обща, хомогенна оценка на анализирания материал. Второ, очерците са писани по различно време и систематизират обектите си на изследване до различни години от последното десетилетие на XX в. Трето, в някои от тях коментатор и обект на коментар се сливат с всички рискове да се тушират отделни компоненти на рецепционния процес. Четвърто, приложените след всеки очерк библиографии на преводи и критически оценки на преводите, които може би са най-ценната част от изданието с оглед на ... |
|
"Цар Иван Александър е представен по оригинален и убедителен начин в този сравнително кратък текст. В своя стегнат и синтезиран разказ авторът не е пропуснал нито едно важно политическо събитие и културно явление от онази наситена с драматизъм епоха. Напротив, Николай Овчаров е успял да оцени по новому някои от най-важните военни и дипломатически акции на българския цар, да представи свои оригинални идеи, свързани с вътрешната и външната политика, духовната сфера, и т.н. При това не само да "освежи" картината с наблюденията си като археолог и проучвател на градове и крепости, но, малко или много, да ... |
|
Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му "Службогонци". Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята. Мъдрият герой в пиесата "И най умният си е малко прост" е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва ... |
|
Фототипно издание. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил ... |