Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония. ... |
|
Най-великите световни романи, изследвани и обяснени. Потопете се в най-добрите древни и съвременни романи. Разберете какво е вдъхновило авторите, какви са били техните цели и как са написали тези световни шедьоври. Великите романи предоставя завладяващ поглед за развитието на вечните класики през вековете и празнува безкрайното удоволствие от четенето. Джон Мълан е професор по съвременна английска литература в Юнивърсити Колидж Лондон с множество публикации за литературата на XVIII и XIX век. Известни негови книги са What Matters in Jane Austen?, Anonymity: A Secret History of English Literature, How Novels Work, а ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Нанасе е неволна воайорка, която може да наднича там, където никой няма задръжки. Тя чете мислите на хората около себе си. Това е нейната строго пазена тайна. Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от ... |