Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок . Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити . Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
"Обладаване" е изключителна творба, която разказва истински богата и динамична история. Тя с лекота прескача между средата на XIX и края на XX век, между прозата и поезията, дълбае в недрата на приказното и митологичното, възражда любовната история с всичките ѝ варианти и обрати, сблъсква ярки, наглед несъвместими герои и майсторски изплита неочаквани сюжетни нишки. Книга, която е едновременно романтична и иронична, интелектуална и детективски забавна - и то по завладяващ начин. Всичко започва, когато младият и потиснат учен Роланд Мичъл открива в Британската библиотека неизвестни писма на великия ... |
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
Рандъл вече не беше онова романтично момче, затова бе успял да види Линдзи без никакви илюзии. Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките й хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата й с Диан дьо ... |
|
Английският роман през XX век ... Възпитаничка на Сорбоната и Харвард, Кристин Жордис е автор на есета и аналитични произведения за английската изящна словесност, удостоени с литературни награди и предизвикали интереса на специалисти и по-широка аудитория."Хора от Темза" представлява цялостен обзор на английския роман през XX век въз основа на статии, портрети, на лични срещи и разговори с писателите, свидетелство за духовна близост и творческо пристрастие. Джоузеф Конрад , Е. М. Форстър, Катрин Мансфийлд, Д. Х. Лорънс, Джеймс Джойс , Вирджиния Улф , Иблин Уо, Джордж Оруел , Греъм Грийн , Дж. Р. Р. Толкин , ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Какво бе имала предвид, когато го нарече Зеления рицар? Може би интуитивно е надникнала в бъдещето, видяла го е като инструмент на справедливостта, нещо като неопределено блуждаеща морална сила, като неофициален скитащ се ангел. Той би могъл да потърси справедливо възмездие като убие Лукас, или още по-добре, като го осакати. Това бе първоначалният му образ. По-късно обаче той му прости и го наказа само с това символично пускане на малко кръв. Щеше ли Лукас да цени този белег, чудеше се Клемънт, щеше ли да каже на някого, щеше ли да каже на Алеф? Разбира се, Зеления рицар от поемата подлага на изпитание своя опонент от ... |
|
Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
|
Като творец, мислител и индивидуалност Айрис Мърдок (1919 - 1999) оставя траен отпечатък върху духовността и литературата на ХХ-то столетие. Животът на бележитата Дама на Ордена на Британската империя е ярко доказателство за онова, което тя пише в писмо до свой близък - "реалният живот е далеч по-странен и чудат от всяка книга"... На базата на непубликувани дневници, кореспонденция и интервюта английският критик Питьр Дж. Конради, личен приятел на Мърдок, предлага нов, цялостен поглед върху жизнения път и творчеството на писателката. Нейните тежнения към различни идейни и философски теории, посланията на ... |
|
Историята на най-големия медиен магнат в света ... Това е сага за един мъж, който в продължение на три десетилетия дебне, дразни и плаши световната медийна индустрия; сага за бизнесмена, чиито титанични хазартни сделки придават форма и съдържание на медийното пространство в глобален мащаб. Независимо дали печели или губи, Мърдок е човекът, който променя всичко. А Нийл Чиноует е точно този, който може и трябва да разкаже неговата история. През 1990 г. авторът пише статия, която предизвиква официално разследване на фамилните фирми на Мърдок в Австралия от страна на правителството. И оттогава насам не е спрял да следи ... |
|
Годината е 1866 г. и тримачтовият кораб Генерал Грант е на своя южен маршрут от Мелбърн за Лондон, със злато от разкопките, укрито в подгъвите и джобовете на завръщащите се миньори. В мъглата и тъмнината корабът се удря в скалите на Окландските острови, навлиза в пещера и се разбива. Само четиринайсет мъже успяват да стигнат до брега и една жена - госпожа Джуъл. Тя е бреме, от което те нямат нужда. Заклещени на замръзнал и открит остров, корабокрушенците трябва да полагат усилия заедно осемнайсет месеца, за да останат живи. Те обаче са разнородна група със собствени тайни, които трябва да пазят, а единственият им корабен ... |
|
Убийството щеше да е абсурдно лесно... ... Две сестри, които не знаят една за друга, се срещат... в сънищата си. И веднага след това съдбата ги изправя пред предизвикателството да оцелеят и да се сближат. Бет Ейвъри е прекарала повече от десетилетие в психиатрична клиника, където лекарства и терапии почти са обезличили жизнелюбивия ѝ характер. Темпераментната и дейна Ив Дънкан е посветила живота си да помага на жертви, които полицията се опитва да издири и идентифицира. Противоречиви чувства бушуват в сърцата на двете сестри. Препятствията са много. Наемен убиец е по петите им. Богата и влиятелна жена дърпа ... |
|
Джеврие е самотна млада жена, израснала по улиците на Истанбул и често задържана в полицейски участъци. Един ден тя се влюбва в непознат мъж, който се отнася с нея както никой досега, грижи се за нея докато е болна и с уважението си я кара да се чувства като жена за първи път. С опознаването на този чужд човек Джеврие се оказва в плен на чувства, които по-рано не е изпитвала, среща любовта. Нейните приключения продължават, докато тя се опитва да защити този мъж, който в действителност е осъден на смърт. В края на романа тя се жертва и предава тялото си на силните течения на Босфора. Романът Фосфорната Джеврие се ... |