Ванеса е на семейна ваканция, заедно с най-добрата си приятелка - Памела. Там среща Адам, който е сервитьор и искрата между тях веднага пламва. Памела я съветва да не се занимава с него, защото навярно е беден, но това не спира Ванеса. Адам също е с най-добрия си приятел - Джейк. Изненадана от себе си, Памела се влюбва в Джейк, бедно момче. В последствие обаче се оказва, че Адам произхожда от богато семейство. Избягал е от вкъщи, за да докаже на родителите си, че е самостоятелен. И така започват приключенията на групата младежи."В края на деня, това което ни остава, е щастието от спомените и изпитаната тръпка на ... |
|
Книгата "Алея Яворов" на Христо Рашев е част от поредицата "Те" на издателство Захарий Стоянов . ... Двете книги на Христо Рашев, освен че са увлекателно четиво, поставят и редица актуални въпроси, свързани с новите за България времена, но същевременно са и поглед "отвътре" на протичащите процеси. От на пръв поглед тривиални факти, такива, които вече не ни изненадват, като едно убийство например, авторът извлича закономерности, отнасящи се за всеки един от нас и за обществото ни като цяло. ... |
|
Моето обучение при един суфи учител. ... Автентичността на преживяванията, безпощадността на самонаблюдението и смелостта, с която ги описва Ирина Туиди в книгата си "Огнената бездна", превръщат дневника ѝ в едно от най-значимите произведения на духовната литература. С него тя не само ни позволява да надникнем в тайния свят на суфите, да получим представа за суфизма като начин на живот, но и ни предоставя знание, което с всеки следващ прочит се разкрива във все по-голяма пълнота. Ирина Туиди (1907-1999), родена в Русия, получава образованието си във Виена и Париж, а след Втората световна война се ... |
|
В търсене на изгубеното от самите нас. Децата са много по-любопитни и по-възприемчиви от нас, много по-отворени и непреднамерени. По-доверчиви, по-истински, изпълнени с автентична сила. Докато са малки, те врят и кипят от творческа енергия и желание да учат. Но с годините попиват страховете и предразсъдъците на възрастните от своето обкръжение и се адаптират към мисленето, представите и поведението им. По-късно започват да се влияят от връстниците си, от компанията, към която принадлежат или се стремят да принадлежат. И често става така, че се превръщат в закърняла версия на онова, което биха могли да бъдат. В процеса на ... |
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
За пътя на душите ... Освен че са част от литературната история на ранното християнство, апокрифните текстове представляват любопитно и интригуващо четиво и за съвременния читател. По повод откритието си, чието първо издание през 1904 г. е в 155 екземпляра, изследователят на античната литература, шотландецът Кенет Съливан Гутри пише: “... нека читателят, комуто поученията на блажената Мария за прераждането могат да се сторят странни, поразмисли над факта, че то присъства в по-добре запазените книги на Новия завет като всеобщоразпространена вяра в Палестина по времето на Исус”. Учениците на Исус се събират около Мария в ... |
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
Дерън ни Гриъфа (1981) е ирландска поетеса и есеистка, която пише на ирландски и на английски език. Автор е на осем поетични книги. Призрак в гърлото е първата ѝ прозаична творба, обявена от веригата книжарници Фойлс за Книга на годината в раздел нехудожествена проза. Получава отличията Най-добра нехудожествена книга за 2020 г. и Книга на годината на Ирландските литературни награди Ан Поуст, както и Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз. Една от най-добрите книги на 2020 г. според Гардиън."...силна, завладяваща амалгама от биография и литературно разследване... Ни Гриъфа се отнася с дълбоко разбиране за празнотите, ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
Творчески Фън Шуй ритуали на силата ... Центърът на нашия дом е свещено място, точка, в която не само се срещат небесната и земната енергия, но и лъчът на Духа опложда Земята. Центърът на нашия дом е пъп на малкия ни житейски космос и символичен двигател на онова, което се случва в него. Центърът на нашия дом съдържа специфична творческа мощ, която можем да умножаваме и насочваме. С придобилото напоследък изключителна популярност понятие Фън Шуй се обозначават намесите в жизненото пространство за постигане на здраве, хармония, цялостност, благосъстояние. Магията на центъра не е банално магьосничество и който я ... |