"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова , носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
|
Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид? Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy ( ... |
|
|
Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984 , който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
|
Първа част. Съборът. Второ преработено издание. ... На Вселенски събор в далечната 2054 г. се събират хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Целта е да се преодолеят различията и да се стигне до обединение в Църквата. Възможно ли е обаче да се надмогнат дълголетни разногласия, разделяли отделните църковни течения в продължение на две хилядолетия? Жива ли е още вярата, или други интереси определят бъдещето на църквата? Може би е дошло време сляпата религиозност да бъде изместена от една нова духовност? Една книга, в центъра на която са извечните въпроси пред всеки от нас. И най-вече: какъв е смисълът ... |
|
|
Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители. А после животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, ... |
|
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин , след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли , Джордж Оруел и Рей Бредбъри . В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
