Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните ... |
|
|
Един от най-ярките и оригинални европейски интелектуалци от втората половина на ХХ век - Пиер Бурдийо (1930-2002) - през последните години от своя живот се намесва активно в политическия дискурс, за да се превърне във водещ критик на неолиберализма и изявен противник на глобализацията. Дотогава той вече си е извоювал авторитета на крупен социолог, достигнал върховете на френската интелектуална пирамида, а неговото име и трудове се оказват измежду най-често споменаваните и цитираните в академичния свят. ... |
|
|
Списание за критическа теория и нова хуманитаристика. Автори: Албена Стамболова , Андрей Райчев , Бруно Латур, Валентин Калинов, Георги Медаров, Дарин Тенев , Деница Ненчева, Десислав Георгиев, Деян Деянов, Деян Кюранов, Елица Димитрова, Жана Цонева, Кольо Коев , Кънчо Стойчев , Лоик Вакан, Мартина Минева, Милена Ташева, Нина Николова , Пиер Бурдийо , Пламен Кольовски, Светлана Събева, Стоян Ставру , Тодор Петков, Тодор Христов , Янис Варуфакис. ... |
|
|
Социалният капитал е важен феномен в живота на обществото поради простия факт, че хората, за да бъдат икономически и социални субекти, се нуждаят от други хора. Социалният капитал е важен и защото може да допринесе за: повишаване нивата на БВП и икономическия растеж, по-ефективно функциониращ трудов пазар, по-високи образователни постижения; по-ниско ниво на престъпност, по-добро здраве (лично и обществено), по-ефективни правителствени институции. Това са някои от причините, поради които в последно време лавинообразно нараства не само литературата върху проблемите за социалния капитал, но и позоваванията на основни статии, ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
|
Праксеологически обрат, граници, легитимация. Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Тя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика. Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения "Логико-философски трактат" и "Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални ... |
|
|
Книгата "Фотографията като път(уване) към..." дълбае в сферата на историята и теорията на фотографията с изразен философски акцент. Също докосва чисто изкуствоведски проблеми, както и такива от сферата на визуалните изследвания, касаещи такъв полифоничен, полисемантичен проблем като фотографията, която бидейки тематична констелация, връзва и развързва цяло всепътие от посоки на развитие. Тя поставя маргинално и антропологични въпроси: как на фона на екстремно развиващите се технологии да съхраним собствено човешката си "природа" и не рискуваме ли да я загубим в непосилния бяг на времето? Вълнуващо и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... През лятото на 1999 г. Еникьо Бьорьонд - феминистка и обещаващ социолог, се завръща от Ню Йорк в Будапеща с намерението да напише голям социологически труд за "нищетата на унгарците" през призмата на маргиналните групи. Ще се справи ли Еникьо със социалните и психологическите блокади, в които попада? Томаш Богдан е талантлив социолог и любим университетски преподавател. Отношенията му с Еникьо прерастват в сложна интимна връзка, белязана от съмнения, ревност и чувство за вина. Възможна ли е развръзката? ... |
|
|
Конференция в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски . Съставител: Стоян Атанасов . ... "Този сборник съдържа 16 доклада, представени на конференцията, проведена по случай 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. Участниците са утвърдени специалисти от България и Европа. Всички те изтъкват заслугите на проф. Ивайло Знеполски като автор на повече от 50 съчинения, заслужил деятел на културата и родното образование с решаващ принос в диалога между европейските и българските интелектуалци и изследователи. Участниците в конференцията третират въпроси от тяхна компетентност. Зад многообразния ѝ характер ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
