Съставители: Биляна Борисова , Кристина Йорданова . ... Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое-чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката ... |
|
Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и ... |
|
Книгата представя историята на радиото в България през социализма чрез три изследователски анализирани кръга: документи от институционалния архив на медията, специализирана периодика и дълбочинни интервюта. Българското радио е разгледано като един от основните стълбове на властта, като незаобиколим фактор в културата и всекидневието на хората и като инкубатор на професионалната еманципация на българската журналистика. ... |
|
В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
Досега България бе сред малкото страни в Европа, която нямаше фундаментално научно изследвана и издадена история на нейната дипломация за цялото свое близо двехилядолетно минало. Това не можеше да се компенсира само с досегашните научни монографии за отделни периоди от развитието на българската дипломация. Ръководен от разбирането за голямото значение, което има за нацията, държавата и съвременната ни външна политика познаването на дипломатическата ни история, Научният съвет на Научния център за българска национална стратегия реши един от томовете на "История на българите" да бъде посветен на българската ... |
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
Доц. д-р Евгения Калинова преподава история на България след Втората световна война, а доц. д-р Искра Баева — съвременна световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски". Авторките работят по проблемите на вътрешната и външната политика на България, на Източна Европа и на света през XX в., а изводите от техните изследвания могат да се намерят в съвместните и индивидуалните им книги, студии и статии. Предлаганият лекционен курс проследява трудните първи стъпки на следвоенната българска външна политика. Според решенията на Тримата големи от годините на Втората световна война (Сталин, Рузвелт и Чърчил) ... |
|
"Българска християнска проза" е антология на българската белетристика от първата половина на XX век, създала сюжетно и жанрово разнообразни и стойностни творби с християнска тематика. Представените автори и заглавия са подбрани сред огромно изобилие литературен материал, издирван и събран от стари издания, антологии, сборници и периодика. Антологията включва текстове от следните автори: Иван Вазов , Константин Величков, Стоян Михайловски , Константин Петканов , Ана Карима, Добри Немиров , Георги Райчев , Рачо Стоянов , Николай Райнов , Фани Попова-Мутафова, Константин Константинов , Ангел Каралийчев , ... |
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 – годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. В настоящия том за първи път са въведени и архивни документи. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Същевременно „Атласът” представлява своеобразна ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... В книгата на Стоян Райчевски ще се запознаете с нови факти и документи за протестите, които заливат преди сто години цяла България и всички места по света, където живеят българи, срещу несправедливия Ньойски договор от 27 ноември 1919 г. Навсякъде се провеждат траурни шествия, организират се многолюдни протестни събрания, съставят се и се гласуват декларации и резолюции до Конференцията за мира в Париж, с които целия български народ изразява своето възмущение и протест срещу несправедливите клаузи на Ньойския диктат. Вместо ... |
|
Дневникът предлага допълнителна информация за вече известни исторически факти в периода 1919-1922 г., както и разкрива нови факти, неизвестни досега на изследователите и обикновения читател. Името на ген. Мустаков не е известно на широката читателска аудитория, но за изследователите на новата военна история на България той е изтъкнат военен специалист. През Балканската война е офицер в щаба на Конната дивизия, а през Първата световна война е началник-щаб на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която нанася съкрушително поражение на съглашенските войски при Дойранското езеро. След края на войната е началник на кабинета на ... |