Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
В книгата За духът на българския народ, доц. д-р Иванка Кирова осветява историята на българския народ от духовна гледна точка."Българският народ е избран народ, със специална мисия, вдъхновяван и воден от Духът на народа. Направляван от Народностния Дух (Архангелът на нашия народ), той носи културните и духовни течения на прабългари, траки и славяни, като единен български народ. Българинът е силен, издръжлив, корав, жилав, не се предава. В своята многовековна история, от дълбоката древност до сега, българският народ е имал години на възход и падения. През близо петстотин години турско робство и сто и седемдесет ... |
|
|
"Тази книга е съпротива. Значенията ѝ са придобити през собствената еволюция на многоръкия Златанов - еволюция, която не се интересува от начало и край, от контекст и време. Самотното му основание са фигури като Лакан, Бадиу, Фуко , Жижек. Сърцевината му е отвращението от капитализма. Това есе е за онези, които отчаяно търсят или биха били предизвикани да търсят в тази посока. Блестящо, филигранно, информирано, не-българско, високомерно, философско, без да бъде нито за миг (не)поетично, есето те всмуква в дълбините на логиката си. И превръща Златанов в един самотен автентичен жив български модерен мислител, ... |
|
|
Идеята за "Оптимистична теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин. Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през IX - X в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от IX до XIV в. Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в ... |
|
|
Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват, както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО, и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава. В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични - това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи, и на ... |
|
|
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., ... |
|
|
Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в западната част на Западна Тракия (Ксантийско) и в южните райони на Средните Родопи (Смолянско, Златоградско). Материалът е ексцерпиран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана включената в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и с антропонимия от XV ... |
