"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
|
Мнозина на запад от Япония мислят, че гейша означава елитна куртизанка, но нашумелият роман на Артър Голдън показва истинската ѝ същност. Тя е артистка, владееща до съвършенство изкуството на развлечението. Авторът успява да "свали" кимоното на една прочута гейша и да разкрие нейната драматична история невероятно увлекателно и елегантно. Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Сюари повдига завесата пред един тайнствен и ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний , през "Записките" на Захари , до "Пътя" на Константин Константинов . Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
Възможно ли е да си смениш кожата? 2003 година. След поредния голям купон в студентската квартира Лив и двамата ѝ съквартиранти са запленени от питон, който виждат в телевизионно предаване. За Лив влечугото се превръща във фикс идея и тримата си вземат питон за домашен любимец. Привързаността на момичето към змията обаче е смущаваща... Тринайсет години по-късно броени дни преди първия учебен ден единайсетгодишната Ибен и майка ѝ Мариам пазаруват в търговски център. След кратко спречкване в супермаркет момичето изчезва. Изпадналата в шок Мариам се качва в колата и подкарва без посока. Пред очите ѝ ... |
|
|
Пътуването във времето е възможно с книгата Бохемска София: Истории от жълтите павета - начална точка е Столицата, оттам България те очаква с блясъка в началото на XX век. Книгата ще ви срещне с едни от най-интересните личности, места и случки от историята на стара София. Бохемска София: Истории от жълтите павета съдържа 35 разказа за най-пищния и динамичен период от историята на столицата, белязан от събития, формирали духа и визията ѝ такива, каквито ги познаваме днес. Жълтите павета разказват за Бохемска София и интересните минувачи от началото на миналия век: Как Пейо Яворов успява да изкорени диалектните ... |
|
|
Пресъздаване на война. Тутракан. Пирин Планина. ... Джордже Топарчану (1886 - 1937 г.) е румънски поет, прозаик, мемоарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1936 г. През Първата световна война е мобилизиран и в битката при град Тутракан попада в български плен, който продължава две години. Написаното въз основа на преживяванията по време на пленничеството си, Топарчану издава в няколко книги: "Спомени от битката при Тутракан" (1918 г.), "В ноктите им... Спомени от България и далечните пустини" (1920 г.), "Пирин - планина. Трагични и комични епизоди в плен" ( ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
