Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
"Интересува ме само човешкият провал" - казва Самюъл Бекет на приятеля си Томас Макгрийби - "не успехът" и не за да изглежда интересен, а защото това е самата истина. Когато е на четиридесет години, животът му прилича на пълен провал. Роден със забележителни дарби и като спортист, и като интелект, и като поет, както става ясно от книгата на Габи Хартел и Карола Файт, той сякаш бързо ги пропилява. Категорично отказва да прави академична кариера, отчуждава се от семейството си в Дъблин и единственото, с което може да се похвали на зряла възраст, са много приятели бохеми, едно томче с ексцентрични разкази ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
Първата монография върху Самюъл Бекет в българската академична култура."Пътят ми минава през плаващите пясъци между чакъла и дюните летният дъжд вали върху живота ми от мен животът ми се мъчи да бяга към своето начало към своя край покоят ми е там - в отдалечаващата се мъгла когато ще спра да преминавам през дългите подвижни прагове и да живея в пространството на врата която се отваря и затваря." Самюъл Бекет Доц. д-р Антоанета Дончева е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите". ... |
|
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено . Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов , интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Животът и кариерата на блестящия Деян Донков представя книгата "Пламъци по сцената" от Димитър Стайков . Актьорът е любимец на мнозина със своята експресивност, с таланта и многообразието на персонажи, които може да играе. Забравен факт е, че на церемонията в театър "Българска армия" за награждаването със статуетките "Аскеер" през 2011 г. актьорът, назоваван от приятели и колеги Динката, внезапно сграбчва с две ръце бялата си тишъртка и я разкъсва, оголвайки мускулестото си тяло. На фланелката е написано: "Звездите се раждат, не се правят". Актьорът хвърля парчетата плат към ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
