Чудовищата са реални. 1978 г. В клиниката си в живописния Върмонт утвърдената психиатърка доктор Хелън Хилдрет е известна със състрадателното си отношение към болните. С грижа се отнася и към внуците си Вайълет и Ерик, за които е просто баба. Учи ги как да се грижат за домашните си любимци, приготвя им вкусна храна, дарява ги с внимание и любов. Но един ден баба води вкъщи дете с необясними белези. Айрис не се държи като нормално момиче - тя е мълчалива, неразгадаема и дива. Въпреки това Вай и Ерик приветстват Айрис в техния таен клуб, в чиято книга описват чудовища и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита ... |
|
|
Продължението на "Сянката над каменната пейка" и "... и белите сенки в гората". ... Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". Нови тайни в живота на мрачния замък "Розов дар". Двете полусестри Берта и Каролин са пред разрив. Каролин, безцеремонна и арогантна, продължава да играе ролята на младеж, нехаейки за нежните чувства, които събужда у младата собственичка на замъка "Розов дар" Русилда. Дълбоко разочарована от нея, Берта напуска замъка и се връща у дома, където намира нова, истинска приятелка - ... |
|
|
Изминали са четиридесет и два дни, откакто Чудовищният апокалипсис помита града и почти всички са избягали или са се превърнали в зомбита. Най-обикновеният тринайсетгодишен хлапак Джак Съливан се е барикадирал в къщичката си на дървото, която е въоръжил с катапулти и дори е изкопал ров, без да споменаваме видеоигрите и безкрайния запас от бисквитки и безалкохолни, задигнати от изоставени магазини. Но Джак не би могъл да се справи сам с ордите от зомбита, крилати гадини и пълзящи гнусотии, и най-вече със зловещо интелигентната чудовищна заплаха, известна като Бларг. Джак трябва да събере екип от каквито хлапета успее да ... |
|
|
В Средната земя има предания от далечни епохи преди “ Властелинът на пръстените ” и разказаната в тази книга история се разиграва в необятната страна, която някога се разстилала на запад отвъд Сивите заливи, но била погълната от морето в страшния катаклизъм, сложил край на Първата епоха на Света. През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите. Техният кратък и страстен живот е ... |
|
|
Скандинавска митология, използвана в сюжетите на Джон. Р. Р. Толкин . ... В началото на времената боговете и богините живеели в Асгард. Один Всеобщият Баща преминал моста седемцветна дъга, за да отиде при хората от Митгард. Тор защитавал Асгард с мощния си чук. Интригантът Локи постоянно се противопоставял на останалите богове, а драконите и великаните се разхождали на свобода. Тази колекция от скандинавски саги, преразказани от Патрик Кълъм ни създава усещане за онова магическо време, когато светът е бил пълен със сили и чудеса, които трудно можем да си представим. ... |
|
|
Какво отличава съвременните родители от поколението на техните родители? Тревожността. Ако повечето от съвременните родители са ходели пеша на училище, играели са в парка или на площадката с другите деца, шляели са се с приятели след края на часовете, днес те отказват да дадат такава свобода на децата си. Те са водени, естествено, от любов и загриженост. Но как се отразява отглеждането в кафез върху децата и върху тяхното емоционално и психическо израстване? Ленор Скенази дръзва да позволи на деветгодишния си син да пътува сам в метрото до дома си и на другия ден печели приза Най-лоша майка на Америка, макар че детето &# ... |
|
|
Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си - в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница - което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани. Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те ... |
|
|
"... корабът се движеше устремен напред, самичък сред нощната пустош, изминавайки светлинни години... Фамилиите създадоха нов стил на живот. Колкото до Ню Фронтиърс, формата му беше приблизително цилиндрична. Когато не набираше скорост, той се въртеше около оста си. Трябваше да създаде псевдотегло за пасажерите в него, хибернизирани близо до външните му стени. По протежение на оста и напред към кърмата, се намираха контролната зала, конвертерът и главният двигателен механизъм… Така или иначе, най-големите удобства бяха предвидени за децата... ... децата на Метусела... Потомство, което трябваше да промени хода на ... |
|
|
"Имало едно време момче на име Перо. Галено - Перко. Истинското му име било Перо Перуниката, защото баща му бил нашият стар Бог Перун. Неговото оръжие, копието му, е светкавицата, а пък нашето цвете перуника прилича на перуновото оръжие и носи името му..." Из приказния роман "Децата на Перун" ... |
|
|
Една история от не толкова далечната 2028 година. Девет години след драматичните събития от първата книга, но в свят, сякаш изостанал със столетие. Един млад български герой, тръгва по следите на Пазителя (водещия персонаж от първата книга), повел след себе си цяла чета от млади хора. Светът е толкова променен, че младежите изглеждат преждевременно остарели. В цялата страна, в една постапокалиптична България, сред тях, се развива партизанско движение, което цели да се противопостави и свали военната хунта, превзела властта преди девет години. Сянката на един още по-велик враг тегне обаче над цялата картина. Съдбата на ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Илюстратор: Аксел Шефлър . ... "Грузулака заръча: – Да не стъпва дори и кракът ви във тъмните гъсти гори! – А защо не? – Защо ли? Защото тогава ще ви погне голямата мишка кафява. – Веднъж я видях - Грузулака добави. – Изминаха много лета оттогава. – А какво представлява бе, тате, каква е? Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае... – Позабравил съм - рече Грузулака отнесено. Замисли се и по тила се почеса..." Из книгата ... |
