"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Аспарух вече не виждаше нито съкровището, нито пламъците, нито двамата си братя. Гледаше само баща си и жреца. С мъчително нетърпение се взираше той в устните им и чакаше те да заговорят. Аспарух беше млад, но вече беше питал себе си и другите хора за своя път и за пътя на народа си. Но дали ханът и жрецът говореха само за пътя на болгарите? Дали хазарите, византийците и славяните бяха само временни крайпътни знаци по безкрайния друм на болгарското племе, или бележеха края на пътя? И дали не се говореше не само за болгарите, ... |
|
|
Шест велики личности, един архангел и една стара кесия за тютюн. Тънката линия между провала и успеха. ... Четирийсет и шест годишният Дейвид Пондър не е просто във финансова криза. Бившият изпълнителен директор кара разпадаща се кола, закъснява с вноските за къщата и няма здравна осигуровка. Няма и откъде да намери единайсет хиляди долара за неотложната операция на дъщеря си. Нещата стават съвсем безнадеждни, след като го изхвърлят и от нископлатената му работа. Когато колата му поднася на заледения мост, Дейвид вече не е сигурен дали иска да я овладее... Единственият въпрос, който таи в сърцето си е "Защо точно аз?& ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е литература и кино."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова ... |
|
|
Еди Фелсън, по прякор Бързия, е млад и напорист играч на билярд, който пътува от град на град и подмамва опонентите си, като се преструва на по-слаб, отколкото е. С изключителните си умения той трупа все повече пари и увереност, а славата му придобива впечатляващи мащаби. Но идва ден, в който Еди се изправя срещу Дебелака от Минесота, истинския крал на билярдните зали. В знаменателна игра, където безпогрешните действия с щеката не са най-важното, животът на младия играч ще рикошира в грешна посока. Играчът - първият и най-велик роман, посветен на билярда, - разказва класическа история за бляскави победи и грандиозни ... |
|
|
Романът "Дръж здраво венеца си" е носител на наградите Медиси (2017) и първия Гонкур в България (2018). ... "В този лъжовен свят истината е принудена да се крие вдън горите като подплашен бял елен" - това е осъзнал в навечерието на петдесетата си годишнина Жан Дешел, чийто живот оттук нататък е посветен на търсенето на тази истина чрез книгите и филмите, които го обсебват, чрез имената на автори и герои, които се смесват и образуват нови взаимовръзки и смисли в "тайнствено порестата вътрешност" на главата му. Вдъхновен от творчеството на Херман Мелвил , Дешел е изоставил кариерата си на ... |
|
|
Детство в Хесен, живот в много страни и на различни езици носителят на „Оскар”, отличеният със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино” – Фолкер Шльондорф разказва с нежност за другите и безмилостно за себе си. Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. Как се работи с Брижит Бардо и Жан Моро, с Дъстин Хофман и Ален Делон, как се екранизират текстове на Артър Милър, Гюнтер Грас и Макс Фриш – Шльондорф не спестява нелицеприятните подробности и не се смущава да свали шапка пред величието. „Светлина, сянка и движение” почва пътя ... |
|
|
Най-интересната книга за великата писателка. Милиони читатели по света познават и обичат героите ѝ, начело с Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, но в продължение на десетилетия за нея се знае твърде малко. Агата Кристи ревниво пази личния си живот от публичност, като отбягва вниманието на пресата, отказва да дава интервюта и за кратко дори изчезва безследно. Край на мълчанието на тази необикновена жена слага книгата ѝ "Автобиография", издадена наскоро след кончината ѝ. Агата Кристи започва да пише своята автобиография през април 1950-та и я завършва петнайсет години по-късно, на 75-годишна ... |
|
|
В романа "Утринна треска" унгарският писател и филмов режисьор Петер Гардош разказва истинската любовна история на собствените си родители, за която научава едва след смъртта на баща си. Тя е описана в 96 трогателни писма, които родителите му си разменят непосредствено след освобождаването им от концентрационни лагери в края на Втората световна война и по време на лечението им в Шведски рехабилитационни центрове. 25-годишният оцелял от Холокоста Миклош е осъден на смърт повторно, този път от туберкулозата. Той обаче обявява война на собствената си съдба и решава, че трябва да си намери жена. За целта изпраща ... |
|
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
