Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас . Имал ли си, някога, усещането, че единственото нещо, от което се нуждаеш е голяма и силна прегръдка? Мечето Дъглас се буди от зимен сън и има нужда точно от това - една голяма "мечешка" прегръдка."– Моята най-невероятна прегръдка беше висока - спомни си Дъглас. И така той отиде до най-високото нещо, което успя да открие около себе си. Той обгърна с ръцете си основата, след това се изкачи до средата, а накрая до най-високата част, която можеше да достигне. И отново грешеше, а и му се бяха забили трески в лапичките" Из книгата ... |
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас . Дъглас е поканен от Зайо на гости с преспиване, но всъщност се оказва, че гостите са доста повече. Какво по-хубаво от това да си заобиколен от приятели?"Дъглас падна на земята, а близо до него падна и малката Овчица. – Здравей, аз съм Дъглас и отивам на гости при Зайо с пренощуване, но мисля, че се изгубих. – Аз знам пътя - каза малката Овчица. – Защо не дойдеш и ти? - усмихна се Дъглас. – У зайовата къща има много стаи." Из книгата ... |
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас . Изглежда всеки си има най-добър приятел, с изключение на Дъглас. Може би това, което търси, е точно под носа му!"Скоро те се озоваха пред старата плевня и там попаднаха на Кравичка и нейните приятели, които приготвяха млечен шейк за някого. – Здравейте - поздрави Кравичка. – моля седнете ще ви приготвим ягодово-бананов шейк за секунди. – Не можем, Кравичке - каза Дъглас. – Търсим малката Овчица. Виждали ли сте я?" Из книгата ... |
|
"Страната на гоблините е скрита, но не е съвсем далече. Ако се вгледате внимателно, може и да я намерите... Една Сова се спусна от любимото си дърво и се настани върху голям камък. Колко интересно, помисли си тя, как не съм го забелязала досега. Вгледа се отблизо и видя краката. Два чифта крака стърчаха от двете страни на камъка. Крака на гоблин. Совата настръхна. Не обичаше гоблините. Най-добре да си нямаш работа с тях. Единият крак изведнъж трепна и се чу сподавен глас: – Ехо? Има ли някой? Но не последва отговор. Совата вече бе отлетяла." Из книгата ... |
|
Всички обичаме да се грижат за нас - чувството е много приятно, сигурен съм, че ще се съгласите. А сега си представете, че за вас се грижи някой, който е по-грамаден и от най-огромния великан, намърдал се е в ботуши на високи токове, надигнал се е на пръсти и се кандилка насам-натам върху своите кокили, чиято прегръдка е мощна като на десет големи мечки и от когото се носи мирис на влажна есенна утрин. Ето как се чувства горският гоблин, живеещ на дърво. Понякога му се иска да се поразтъпче из гората... не мислите ли? ... |
|
Запознайте се с веселите приключения на мечето Дъглас . С тревоги не би стигнал далеч. Дъглас знае, че може да разчита на своя татко..."Дъглас изстена. Неговата нова вълнена шапка се беше превърнала в безкраен низ от прежда. – Това не очаквах, че ще се случи - каза отчаяно Дъглас. – Не се тревожи, Дъглас - каза овчицата. – Ние можем да оправим тази бъркотия. И те навиха на мека топка разплетената шапка." Из книгата ... |
|
Превод от английски: Димитър Камбуров. ... Авторката е носител на "Irish Pen Award" (2015) за изключителен принос към ирландската литература, както и финалист за "Orange Prize for Fiction" (2000). Книгите ѝ са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски. "Тези разкази са различните лица на Ирландия. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме в днешното си. Въпросът за политическото ... |
|
Предлагания нов университетски учебник се отличава с това, че изложението му се развива в лесно достъпна форма, докато образувателната му стойност остава на необходимото високо научно и инженерно равнище. Математическият апарат в учебника се ограничава с познатата от гимназията елементарна алгебра. За още по-голямо улеснение, в началото на учебника е включена "Предварителна част". Тя съдържа тези общи сведения, които са необходими и достатъчни за възприемане на материала без използване на странична браншова литература. Изложението завършва с алгоритми и съответни софтуери за инженерно проектиране на влакнесто- ... |
|
Има древни предания и съвременни хипотези, че Великата пирамида е била построена от египтяните като земно начало на път към отвъдния свят - за пътуване на безплътните жизнени същности на жреци и фараони към боговете и за връщане към тленното битие с просветление и безсмъртие. Има и предположения, че тази пирамида е изградена от прадревна високотехнологична цивилизация (земна или космична) като входен портал на канал за насочване на летящи апарати и за осъществяване на връзка с тях. В книгата се развива и аргументира тезата, че посочените допускания имат реална научна основа. Чрез една оригинална авторска идея за ... |
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |