Списанието е единственият независим форум за публикуване на интердисциплинарни, както и тясно специализирани статии. Единствените условия за включването на материалите в "Ави-Тохол" са фокусът им да бъде свързан с България и българите, а качеството им да е безукорно. "Ави-Тохол" е инструмент за българите, мислещи със собствените си глави, за достигане до съзнанието на техните братя и сестри по целия свят. Списанието е орган на истинските, безкористните български патриоти за комуникиране на техните идеи, мисли, новини и открития свързани с България и българското. То си поставя за цел да придвижва напред ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
През 1957 г. край добруджанското селище Мурфатлар беше открит скален манастир от Първото българско царство. По стените му са издълбани множество надписи, повечето от които на езика на Аспаруховите българи, изписани с оригинална писменост. Настоящата книга е опит за цялостно изследване на мурфатларскта писменост: вид на писмото (азбучно, сричково или логограмно), брой и образ на знаците в него, връзка с други писмености, врече и начин на възникване, и разбира се, дешифровка. ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените . Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Нашата душа поначало е християнска. Вярата е във всеки от нас. При някои се запалва рано, при други по-късно, при трети цял живот тлее. Христос се среща с всеки от нас – рано или късно. Това е най-важната среща в живота ни. Чувството за Христос е навсякъде. ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
"Цяла година живеем с тревогата от войната на Русия срещу Украйна. Цяла година войната е основната тема в света. Сърцата ни са свити от болка, засегнати сме косвено, но украинският народ понася цялото страдание на войната. Нашите поколения израснаха в мир, знаехме за войната само от книгите и филмите. Не можехме да допуснем, че е възможно в Европа да има война. Героизмът на украинския народ предизвиква възхищение, но много по-силна е болката от сполетялото го страдание. Състраданието е подтикът да напиша текстовете, събрани в тази книга. Ако трябва да повторя думите на д-р Мартин Лутър Кинг: "Имам една мечта, ... |
|
|
"Ние не само сме сътворени по образа на нашия Творец. Призвани сме от Него към обожение - теосис. Ние се доближаваме до Твореца единствено като творци. Творци на Неговата воля, творци на всеки миг от живота си." Днес ние и на творчеството сме придали някакъв трафаретен, шаблонен смисъл. Творчеството не се състои единствено в това да пишеш книги или да рисуваш картини, или да правиш филми. Не. Творчеството е непрестанното претворяване на едно нещо в друго, по-добро - болестта в здраве, тъгата в радост, мрака в светлина, невидимото във видимо, злото в добро, омразата в любов. Всяко издигане нагоре е творчество, а ... |
|
|
Новият роман на Теодора Димова - "Влакът за Емаус" е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждащата смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота. Всеки един от нас носи в себе си образа на евангелските пътници за Емаус, тяхната тъга, покруса и объркване, но също така и тяхното единствено горящо сърце и очите, които се отварят през него. ... |
|
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
