През обектива на Етюд-и-те на София. ... Фотографският албум "Литературна София" на Иван Шишиев ни повежда на приключение из пъстрите страници на града. Табакерата на Никола Вапцаров , пистолетът на Яворов , нови и стари книжарници, скрити букви из градските пространства, обичани съвременни поети и писатели... Създателят на популярния проект "Етюд-и-те на София" този път се фокусира върху литературните мигове на столицата, за да ни потопи в свят от истории, места и хора. ... |
|
"Етюд-и-те на София" е фотографски проект, който започва през 2015 -а като фейсбук страница и бързо се превръща във визуална хроника на града. Авторът на снимките Иван Шишиев запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други остават забулени в неизвестност, но всички са обединени от красивата картина, която създават. За първи път в луксозен албум са събрани най-емблематичните снимки от проекта. ... |
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Етюд-и-те на София е фотографски проект на Иван Шишиев , който от създаването си през 2015 г. претърпява голямо развитие и натрупва хиляди почитатели. Стартирал първоначално като фейсбук страница, Етюд-и-те на София днес се превръща и в изящен фотографски албум, в който се крият и малки късчета истории за духа на столицата такава, каквато я вижда и усеща фотографът Иван Шишиев. От върховете на Витоша до най-живописните улици на центъра на града, от влюбените на града, до трамвайните му релси. Времето в София тече по свои собствени правила. И за да го уловиш ... |
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
В шестия том от избраните произведения на Исак Паси са включени "Философски литературни етюди", "Смешното", "Метафората". ... "В този шести, последен том на моите избрани произведения включвам първата си есеистична книга "Философски литературни етюди" (1968), която след това трикратно съм преиздавал в трите издания на сборника ми "Есета" (1981, 1987, 1993), както и двете ми монографии "Смешното" (1972) и "Метафората" (1983), които също са трикратно преиздавани ("Смешното" през 1979, 1993 и 2001, а Метафората през 1988, 1995 и 2001). ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков . ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
Книгата е посветена на стогодишнината от установяването на българо-швейцарските дипломатически отношения. ... На 31 октомври - 13 ноември 1915 г. Андрей Тошев връчил акредитивните си писма като първия дипломатически представител на България в Конфедерация Швейцария. Това създало условия за разширяване на българо-швейцарското сътрудничество, което има повече от 150-годишна история. След освобождението на България през 1878 г. швейцарски индустриалци допринесли за развитието на българската енергетика, пивоварна и минна индустрия, производството на цимент, хартия, спирт и др. Швейцарски архитекти и инженери участвали в ... |
|
Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). ... Седмокнижието включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Въведение към тази тематика е студията, посветена на мястото на България и българите в историята на средновековна Европа (VII - XV в.). В нея е направен опит да се разкрият някои от тогавашните български постижения и приноси не толкова във военно-политическо и църковно-религиозно, колкото в книжовно и културно отношение. ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |