Специалните отношения баща-дъщеря. ... "Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща и стигат чак до смъртта на родителя. Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля - а именно да помогне на ... |
|
|
Има такава любов. Тя съществува, защото в нея вярват! Подобно на Бог. Светът се крепи на обичащите! Ботев е поет и хъш - красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него - 43 години. До сетния си дъх! Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство? Истината е прозряла дъщеря им Иванка: "Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт". Не любов, а балада. Българската балада на века! ... |
|
|
"Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас." Така започва този забележителен роман от Ейми Блум - блестящо написана, дълбоко вълнуваща, фантастично смешна книга за любов, разбити сърца и късмет... Разочаровани от семействата си, Айрис, която се надява да стане звезда, и Ива, по-малката ѝ сестра, поемат на пътуване из Америка през 40 -те години в търсене на слава и пари. Амбициите на Айрис тласкат двете момичета през една Америка, където всеки се преизобретява. Пътуването им започва от градчето в Охайо към смайващия и чувствен Холивуд, ... |
|
|
След като приятелката му го зарязва след тригодишна връзка, двайсет и осем годишният Джъстин се озовава отново в родния си дом в компанията на седемдесет и три годишния си баща Сам Халпърн, определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“. Бащата никога никому не е цепил басма, винаги се е изказвал в прав текст – каквото на душата, това на езика – и изживяващият се като кандидат-писател Джъстин започва да записва бисерите на баща си и да ги оповестява в блога си в Туитър. Намерението му е просто да запази черно на бяло чутото, но негов приятел пуска в интернет линк към блога. Отзвукът изумява ... |
|
|
Копнеем най-силно за нещата, които не бива да искаме."Целунах най-добрия приятел на баща ми." Из книгата Гуинет израства под грижите на баща си Кингсли - те двамата срещу целия свят. Майка ѝ никога не е била част от картинката, за разлика от Нейт - най-добрия приятел на баща ѝ. Двамата млади мъже са безскрупулни в бизнеса и изграждат от нулата правна империя, докато в същото време се грижат нищо да не липсва на малкото чувствително момиче. Поне до осемнайсетия рожден ден на Гуинет, когато младата жена се предава пред чувствата си и целува Нейт... само за да бъде отблъсната. Сега, две години по- ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
Роман за тийнейджъри от авторката на "Тина и половина" и "Графиня Батори" ... "Баща ми е пич. С него се живее лесно. Майка ми.... К’во да ви кажа. Без нея сме си по-добре. Още в детската градина бях магнит за мацки. Джобовете ми не можеха да съберат дъвките и бонбонките, които ми тикаха в ръцете. Всички момичета искаха едно – мен! И така е до днес... Мога да сваля всяко момиче. Без особени усилия. Всичко ми е на MAX!!! Но си имам тайна – страшна тайна... Ако някой разбере – мъртъв съм!" Но когато си тийнейджър, колкото и да си готин, си имаш проблеми, защото трябва: да разбереш какво ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
Роман от парчета живот. ... В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на ... |
