"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
|
|
Райнер Мария Рилке (1875-1926) е един от най-големите поети в немскоезичната литература. Автор е и на разкази, на един роман и на много текстове за изкуството и културата. Превеждал е поезия и проза преди всичко от френски. Неговата кореспонденция обхваща важна част от литературното му творчество. В своята младост Рилке пише и няколко драми, които днес са почти напълно забравени. "Умрели, наслаждавайки се на щастието! Каква красота само има в това! Вярваш ли, че и други са го преживели вече? По този начин човек би могъл да има много животи. Разбираш ли?... Това би било изкуството на модерния човек. Или задачата. Да ... |
|
|
"Книгата се казва "Фсьоню", което в моя стил означава всичко ново, обяснява най-веселият български поет. Това е книга, която съм съчинявал през последните 5-6 години и я издавам след 6 години мълчание. "Фсьоню" е книга, която като я писах съм се смял до сълзи. Много е смешна. Първата ѝ част съдържа 750 епиграми, разположени на около 300 страници. На останалите 150 страници са стихотворенията. Общо изданието е 500 страници. Твърде обемна е, но за мен това е нормално. Моите книги са дебели, защото пиша бързо и не се лаская от мисълта, че с епиграми пестя декари гори. 100 от 150-те ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Искате ли да живеете по-дълго? И по-добре? В този наръчник за дълголетие д-р Питър Атия се опира на най-новите научни постижения, за да представи иновативни хранителни интервенции, техники за оптимизиране на физическите упражнения и съня, както и инструменти за справяне с емоционалното и психичното здраве. При всичките си успехи традиционната медицина не е успяла да постигне голям напредък в борбата с болестите на стареенето, които убиват повечето хора: сърдечносъдови заболявания, рак, болест на Алцхаймер и диабет тип 2. Твърде често тя се намесва твърде късно, за да помогне, като удължава живота за сметка на ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
|
Защо има нещо - а не нищо. ... "Лорънс Краус виртуозно представя най-новите идеи за естеството на Космоса и мястото ни в него... Наистина забележително четиво."Марио Ливио Изтъкнатият физик Лорънс М. Краус разглежда радикалните научни разкрития, които обръщат фундаменталните философски въпроси с главата надолу. Един от малцината видни съвременни учени, които хвърлят мост през зейналата бездна между научната и популярната култура, Краус разкрива, че при активните си занимания с въпроса защо има нещо, а не нищо, съвременната наука стига до удивителни резултати. Във „Вселена от нищото“ достъпно са описани смайващи ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Непримирими, свободолюбиви и любопитни към света - такива са героите на британския писател Алън Силитоу в неговата най-популярна книга Самотният бегач на дълго разстояние. По страниците на този литературен шедьовър в девет разказа живеят пълнокръвен живот обикновените хора от покрайнините на английския индустриален град: автомобилни механици и пощенски раздавачи, работници, продавачки и домакини, безработни и момчета от изправителни домове. Тях Силитоу представя крайно реалистично и без излишна романтика. Той не спестява и не разкрасява, а единствено среща читателя с борбените представители на едно сурово общество, които ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
