"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Магията на Коледа! Бъдни вечер наближава. За Юлиан това е най-хубавият ден в годината. Това е и денят, в който ще навърши единайсет години. Обикновено е изпълнен с фантастичния аромат на джинджифилови бисквитки и мандарини, звука на пукащ огън, украсеното коледно дърво и трептящата свещ. Всички неща, които съставят Коледа. Но тази година нищо не е както обикновено. Семейството скърби за смъртта на голямата му сестра, Юни, а Юлиан изпитва само едно чувство: Коледа се отменя. Тъкмо тогава среща щастливата и обичаща не по-малко Коледа Хедвиг и започва да вярва, че може би ще има празник, в края на краищата. Хедвиг има ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
Продължението на "Островът". Ветроходната лодка "Бърболета" плава из Йонийско море. На борда ѝ са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери. Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат? Това издание на "Скитникът и ... |
|
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
|
Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях. ... Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн... и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче не е лято, а зима... а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря - синоптиците я наричат "Бурята на века", която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
Една смешна книга, съставена от Мартин Христов и съдържаща лафовете, изръсени от неговия син Марти по тайниците на детството. Ето и някои от най-умните глупости на Марти: "(В седем сутринта нахлува в стаята ни) – Тати, ставай! Времето започна!..." "Мамо, знаеш ли защо плачат бебетата? Защо? Защото са родени..." "Мамо, зелени са твоите очи... Хайде, отиди да светиш в тъмното..." "Тате, това е борина... Има в нея сълзи... Когато ни няма, тя плаче за нас..." "Татко, ние с теб сме баща и син – аз съм бащата, ти си синът". "Тате, кучето Димчо говори на лаешки език...& ... |
|
|
Само най-голямата саможертва може да обърне изхода на войната. Елин Галантиус тръгва по дългия път, който ще я отведе до трона, а на хоризонта пред нея се задава война. Верността бива разбивана и купувана, приятелствата - изгубени и немерени, а тези, които владеят магия, все повече се противопоставят на онези, които не я владеят. Отдала сърцето си на воина-принц до себе си и заклела се да спаси народа си, Елин ще се впусне в дълбините на силите си, за да защити тези, които обича. Междувременно, чудовища се появяват от ужасите на миналото, а тъмните сили са решени да завладеят нейния свят. Единственият шанс за победа се ... |
|
|
Сърцето на Зимата е триумф на епичното повествование и великолепно продължение на една от най-забележителните поредици в жанра фентъзи. Колелото на Времето от Робърт Джордан се превърна в международен бестселър № 1 и в един от най-популярните фантастични епоси на всички времена. Сега Колелото на Времето се завърта отново и забележителното сказание завладяло умовете на цяло поколение читатели, продължава."Могъща панорама на добро и зло!" Орсън Скот Кард ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
