Книгата на Ерих Фром , променила възприятията на света за значението на думата свобода. Съвременният човек все още желае и се изкушава да отстъпи свободата си на диктатори от всякакъв тип или да я загуби, превръщайки се в едно малко винтче на машината - добре нахранен, облечен, но автомат, а не свободен човек. Човешкият мозък живее в 20. век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове и идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг ... |
|
Испанската Гражданска война (1936 - 1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война - обявяват те - е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ". И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди. За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на ... |
|
Политически изучавания върху кризата на парламентаризма и демокрацията. ... Книгата "Компетентност и народовластие" е издадена за първи път през 1923 г. Днес тя е преиздадена отново и е част от поредицата "Res publica+" на издателство "Изток - Запад". Акад. Петко Стоянов Стайнов е български юрист и общественик. Дългогодишен преподавател по административно право, той участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930 - 1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944 - 1946). Въпреки левите си убеждения, след 9 септември става неудобен на властта заради ... |
|
Книгата на професора по политология в колежа „Бъркбек” в Лондон Бърнард Крик е кратък обзор на историята на доктрината, на прилагането й и институциите на демокрацията от Древна Гърция и Рим, през Американската, Френската и Руска революция, до разновидностите и състоянието й в съвременния свят. Авторът изтъква, че демокрацията е необходимо, но не достатъчно условие за доброто управление и че идеите за върховенство на закона, за човешките права и груповите свободи в рамките на обществото често трябва да ограничават властта на демократичните мнозинства. Почти всеки режим днес се представя за демократичен. Няма политическо ... |
|
Книгата представлява опит за изграждане на конституционна теория на пряката демокрация. В нея са анализирани теоретичните, сравнителноправните и националните проблеми на пряката демокрация. Изследвани са нейната същност, историческо развитие, предимства и недостатъци. Изградена е система от критерии за отграничаване на пряката от представителната и партиципаторната демокрация. Предложена е систематизация на институтите на пряка демокрация. Разгледани са конституционни модели, в които пряката демокрация има системно приложение или пък разкрива интересни особености. Самостоятелно внимание е отделено на историята, актуалния ... |
|
Изследователският интерес в този текст е насочен към комуникацията като социална практика. Обект на изследването е комуникацията, анализирана като процес, съдържание и контекст. Интерпретирането ѝ като институция, а оттам определянето на комуникацията и медиите като социален институт, се явява и основна предпоставка в представената разработка. ... |
|
В много отношения демокрацията е режим, който не се подразбира от само себе си; при все това, днес тя се налага като неоспорим факт в повечето държави на планетата. Тази политическа система дава невероятни първи плодове: законът на мнозинството, помиряването между равенство и свобода. И начинът, по който тя окончателно се легитимира: зачитането на общата воля, дори на народния суверенитет, изисква наивна вяра или не малко интелектуална възвишеност, за да бъде правдоподобно. Демократичното верую ни връща обратно към една мисловна вселена, която нашето рационално общество, не повече от всяко друго преди него, не може ... |
|
Научна фантастика."...Дълго време човечеството се блъскаше със заблуждението, че най-ефективния способ за самоуправление е този, при който властта е в "ръцете на мнозинството". Стигаше се до такива ексцесии в историята, че една доктрина сменяше друга и добилите се до надмощие унищожаваха носителите на съперничещата идеология. Това унищожение беше в дълбока древност физическо, по-късно премина в психологическо в управляваната територия - което между впрочем доведе до небивала теоретично-идеологическа поляризация. Последиците бяха ужасяващи - стигна се едва ли не до самоунищожаване на света, тъй като никоя от ... |
|
Тошка Иванова е родена през 1981 г. в Стара Загора. Завършва Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски" и известно време работи като сценарист и водещ в радиопредаване, както и като редактор в телевизионна продукция. В момента е творчески директор в рекламна агенция и се обучава за психодрама терапевт. Печелила е редица награди за проза - "Милена Авонеди", Конкурса за дебютиращи автори на "LiterNet", Конкурса за кратка проза на "LiterNet & eRunsMagazine". През 2016 е участник в Созополските семинари по творческо писане. Първата ѝ книга "Позитивно" е ... |
|
Реална утопия. ... Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са ... |
|
"Тази книга носи името на първото есе в нея - "Мъхът на демокрацията". Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, ... |
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |