Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те , от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Сестрите Бронте - трагедията, страстта и тяхната история, която ще живее вечно. ... Те са сестрите Бронте - Шарлот, Ан и Емили. Драма, страст и една история за тяхната опасна решимост да се изправят срещу порядките, за стремежа им да надмогнат съдбите на родителите си. Всичко започва със смъртта на майка им, сключила договор с Дявола за бъдещето на своите деца. После те преживяват загубата на двете си сестри, брат си и леля си. Въпреки това запазват сърцата си живи... Единственото желание на Емили е да се оттегли в света на въображението си; Ан се задушава от работата си като гувернантка; Шарлот копнее за независимост и ... |
|
Дали слепците могат да се влюбват от пръв поглед? Лудостта е като смъртта – ходи по живите хора... Искам да ви подаря светлина. Повече светлина. Аз си знам пътя и в тъмното... Мъртви няма. Живи също... Когато умираш, не боли. Боли, когато се връщаш... Нели Лишковска е авторка на сборниците с разкази „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и на романа „Нероденият” (2009). ... |
|
"Моето тяло беше бавна вода, която течеше далече от друго. Докато това разстояние не превърна във път. Докато не преплува онези опасни подводни течения. За да навлязат бавно гладните ти сетива в стотиците скрити пристанища на тялото ми." Мирослава Карабелева е родена на 24.04.1972г. в Бургас. Завършила е право в БСУ 1998г. Публикации: сп. "Родна реч" - 1987г., Литературно-художествен алманах "999" - Бургас, Литературно-художествен алманах "Мисъл" - София-1999г. "Соления дъжд на тъгата" е първата и книга. ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
Трима мъдреци от Древен Египет Три разказа отпреди 4 000 години Една велика култура в "период на преход" Това издание има за цел да представи на вниманието на читателя първите в историята текстове, описващи период на криза и упадък в човешкото общество. ... |
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
"От другата страна на тъгата" ни запознава с един свят на преживяването - аз и другите, аз и света, при което всичко е свързано с всичко. В този свят миналото и бъдещето са отстъпили място на настоящето. Запознава ни с поезия на образа, който те грабва с изненадващата си знаковост. Казваш си: "Да, така е! Като че ли съм бил на прага да го забележа, но трябваше някой да ми го каже." Запознава ни с текстове, които не те карат да търсиш, а ти помагат да намираш. Това е и поезия на превъплъщението, с което ни среща всяко от стихотворенията, при това без да имаме чувството, че пред нас стоят маски, защото ... |
|
Необикновената съдба на семейство Ру се разгръща под сянката на обречената любов, която тегне над няколко негови поколения. Тя застига и шестнайсетгодишната Ава - обикновено момиче, което се ражда с крила на птица. В усилията си да разбере защо не е като другите, и в желанието си да намери място сред своите връстници, тя се впуска в търсене, което ѝ разкрива най-страшната страна на човешката природа, но и спасителната сила на истинската любов. "Странната тъга на Ава Лавендър" е лиричен разказ за вълшебното, за изпитанията на израстването и за неведомите пътища на съдбата. ... |
|
От автора на "Съкровищата на Валкирия". ... На главния герой Сергей Бурцев, следовател в Главна прокуратура на Русия, е възложено да провери сведения за погребението на Романови. И Бурцев, гениален млад следовател, човек с изострена духовна чувствителност, навързва в една верига събития, уж нямащи нищо общо. Безименен старец е погребан в чужд гроб. Младият Николай Кузминих загива нелепо по време на лов. Вместо да се отдаде на дипломацията, студентът Ярослав започва да рисува своя идеал за жена, който се появява в съзнанието му, и създава икони с нейния образ. Оказва се, че тази жена действително съществува и ... |