Романът “Моят Крит” проследява историята на остров Крит между 1898 и 1928 година, през живота на Ибрахим Ярмакамакис. Талантливият бижутер посреща решенията на Великите сили за изселване на мюсюлманското население с противоречиви чувства. Тези решения ще променят живота на цялото му семейство, на цялото критско население! Периодът, в който се развива действието, е белязан от християнските борби за независимост на Балканите и на Крит, които се сблъскват със старата османска традиция. А именно в тези сблъсъци се променят и човешките съдби. ... |
|
|
Когато дългогодишната връзка на Кали (Калиопа) неочаквано приключва, сърцето ѝ е разбито и светът ѝ се срива. Затова, щом списанието, за което работи в Лондон, ѝ възлага да напише статия за гръцкия остров Икария, тя приема веднага и това ѝ се струва съвършеното бягство. Твърди се, че местните жители са сред най-щастливите и най-дълголетните в света. Островът има тайна, която Кали е решена да разкрие... Топлият морски бриз я посреща като милувка за добре дошла, а плуването на лунна светлина в изумрудени заливи, компанията на сърдечни и одухотворени хора и една жена, която притежава мъдростта на ... |
|
|
За "провалът на неправославното "православие" в Крит като историческо тържество на православното Православие..." ... |
|
|
Период III 610 - 716: Ираклий и неговите приемници. Период на иконоборството: 717 - 867 г. ... Книгата на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски ни въвежда в третия и четвъртия период от нейното бурно и изпъстрено с поврати, жестокости и дворцови интриги съществуване. Преминавайки през царуването на Ираклий и неговите наследници на трона и през кървавия иконоборски период, историкът подробно осветлява появата на славяните на Балканския полуостров, приключването на тяхната имиграция и утвърждаването на българите на територията, съпътствано с царуването на Крум, Омуртаг и Тервел. ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
От най-ранните исторически свидетелства до падането на Рим. ... Пренесете се в миналото и опознайте история на древния свят с книгата на Сюзън Уайз Бауер. Сюзън Уайз Бауер проследява най-значимите събития, пресъздава героични епоси, цитира исторически текстове и лична кореспонденция, анализира битки и военни тактики, разкрива дворцови интриги и тълкува действията на владетелите и претендентите за властта в завладяващ пъзел на човешкото поведение, в който без да щем откриваме отпечатъка на древността върху днешната съвременност. В първата си книга от поредицата, посветена на историята на човечеството, Сюзън Уайз Бауер ... |
|
|
Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през XVІІ век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек. Десетте обемисти тома на неговия пътепис внушават респект дори когато стоят на библиотечната лавица. А разтворят ли се, от техните страници излиза наблюдателният и любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на обширната империя, какво става в съседните ѝ страни, ... |
|
|
Ариадна, принцесата на Крит, от дете слуша разказите на своята дойка за богове и герои и посреща зората от красивия си дансинг. Под разкошния дворец обаче неизменно отеква тропотът от копитата на нейния брат Минотавър - чудовище, което умилостивяват с кървави жертви. Когато на острова пристига атинският принц Тезей, за да унищожи звяра, Ариадна съзира в зелените му очи не заплаха, а възможност за бягство. Тя се опълчва на волята на боговете, изменя на своето семейство и на страната си и рискува всичко в името на любовта. Ариадна помага на Тезей да убие Минотавър. Но дали решението ѝ ще доведе до щастлив край? И ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Наследството от високоразвитата древноевропейска култура."Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?" Харалд Харман Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на ... |
