Човекът на словото, преподавател по литература в Сорбоната и литературен критик разказва история, която започва, когато той е на 13 години, и стига до своя край около 62-ата му годишнина. Светът на книгата ще провокира своите читателите да вярват в идеята, че "всичко ще се нареди", независимо откъде идваш - като социална и културна среда, стига да съхраниш човешкото в себе си. Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години. Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. ... |
|
|
От авторката на романите "Нощ" и "Дом" - Камелия Кучер . Лисабон, 1978 г. След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на ... |
|
|
Берлин, в края на 20-те години на XX век: шеметен водовъртеж от несекващи танци в бляскави нощни клубове, денонощни публични домове, политически екстремизъм във всички посоки, паравоенни формации и организирани престъпни групи. Берлински Вавилон. Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат от немския писател Фолкер Кучер е литературната основа, върху която е изграден изключителният сериал Берлински Вавилон (или още познат като Babylon Berlin), най-високобюджетният неамерикански сериал. ... |
|
|
Рим, 1943 г. В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща ѝ, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта. Умбрия, 1991 г. Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
|
"Без дом" е разказ за живота на малкия Реми, който не знае кои са родителите му и е принуден сам да изкарва прехраната си. Момчето обикаля пътищата на Франция заедно със стария артист Виталис и неговата "театрална" трупа от три кученца и една маймунка. След много трудности и премеждия момчето открива своя истински дом. ... |
|
|
Съдбата не обича да чете табелките по вратите. Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца. Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”. Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти. Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор. Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза. Съдбата обича да се забавлява. Независимо как се казваме. Обича да ни качва на виенското си ... |
|
|
Книжката съдържа над 100 стикера, с които детето може да играе, залепяйки ги върху цветните странички. Какво може да намерим в дневната, в кухнята или в градината? Малчуганите могат да създадат свой собствен интериор, докато се забавляват. Книжката е част от поредицата Моята стикерна книжка на издателство Пух . ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
