За Сидни Флин имението "Звездна светлина" е не само дом, но и убежище. Очарователното градче "Бряг на светулките" с тюркоазените води на океана и белите пясъци е идеалното място да започне нов живот. Поне така си мисли, докато не среща Нейт Хендерсън. Като тийнейджъри Сидни и Нейт са имали връзка. Но тя никога не си е представяла, че първата ѝ любов ще приключи с репликата "Съжалявам. Махам се оттук". А сега мъжът, разбил сърцето ѝ, се е завърнал. От обикновеното момче в неизменните тениска и джапанки няма и следа. На негово място пред Сидни застава успешен автор на песни в ... |
|
|
Фейт се завръща в градчето Аутър Банкс на Източното крайбрежие, за да отпразнува юбилея на баба си със семейството си. Тук тя е прекарвала безгрижни летни месеци във фамилната вила на плажа заедно с по-голямата си сестра Кейси. Сякаш нищо не се е променило - копринено мекия пясък, тюркоазените води на океана, спокойствието и атмосферата на бариерните острови са непокътнати. Само вилата вече я няма, заменена от модерна нова постройка. Фейт все още не може да забрави онова лято, в което сестра ѝ отмъква голямата ѝ любов и ѝ разбива сърцето. Тя не е виждала Кейси от години, но вече е готова да ѝ ... |
|
|
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
|
Понякога една детска мечта може да ни помогне да намерим истинското щастие... Да построя еднометров пясъчен замък. Да стана фотограф. Да се преместя да живея на някое ново място. Да целуна момче, което обичам. Да си пожелая нещо и то да се сбъдне. Това е списъкът с цели на дванайсетгодишната Хали. Когато е на трийсет обаче, тя проклина деня, в който го е написала. Защото последната воля на обичната ѝ леля Клара е тя да го изпълни, за да получи наследството си. За Хали имението край градчето Бряг на светулките е любимото място на света. С красивата къща на плажа, големия дъб на двора и верандата, гледаща към ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада. "Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Как да започнеш нова глава в живота си, когато все още те преследват кошмарите от предишната? Може ли жаркото слънце и топлата морска вода да измият раните от миналото? Преди година и половина съпругът на Есен Дивач изчезва. Отчаяните ѝ опити да открие какво се е случило с него, удрят на камък. Не е минал ден, без тя да се тормози, да говори с детективи и да рови в интернет за следи. А в това време децата ѝ трябва да се справят сами със загубата на баща си. Идва лятото и Есен, заедно със седемнайсетгодишната Тейлър и шестнайсетгодишния Кейдън, отиват на гости при баба им, която има книжарница в крайбрежно ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |
|
|
Приказки от военни времена. Гробът на светулките е вдъхновена от спомените на Носака. Съдбите на героите са най-искрената молба за мир, но и укор, разочарование от политиците, които тръгват на война и жертват милиони невинни животи, уловени в хаоса на събитията. Невинните, малки и големи, войниците от едната и от другата страна на фронтовата линия, те всички са жертва на жестокостта, безразсъдството и алчността на малцината. Нито една друга книга не заклеймява войната така, както Приказки от военни времена. Гробът на светулките. Носака не застава на ничия страна. Той вини всички, които се изправят с оръжие срещу друго ... |
