"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Към Леон Даниел винаги съм изпитвал особен вид любопитство и респект. Може би ме е привличал най-вече неговият възглед за живота. Приамал съм Даниел така, както човек приема Паскал, Камю , Адорно или Сартр . Театърът като философска лаборатория, като метод за анализиране на човека. И на неговите тайни." Чавдар Добрев ... |
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
|
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на Петър Слабаков. Вечните времена е книга за огромния талант и отдаденост на изкуството, природата и хората Петър Слабаков. Точно такъв, какъвто повече няма как да се повтори, защото той се беше сраснал с времето, когато живя. Кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото издание Петър Слабаков, който знае 3 и 300 през 2004 - 2005 г.), различното е, че го няма Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. ... |
|
Сценичната съдба на "Хамлет" е постъпателен и многопластов процес, в който се открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на многобройните постановки и отзвука, който те имат сред зрителя, допълва образа на българската култура и нейното съизмерване със света. Изследването тръгва от първия опит и разглежда всички сценични реализации на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев, Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил Кирков, Владимир ... |
|
Книгата "Ракурси" е опит за житейски и творчески автопортрет на една личност с голям авторитет и много последователи - проф. Юлия Огнянова. Юлия Андреева Огнянова е български режисьор, родена е в град Варна на 22 февруари 1923 г. Завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при професор П. Марков. Първата ѝ постановка като режисьор е "Всяка есенна вечер", представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г., когато тя, Вили Цанков , Леон Даниел , Методи Андонов и привлечените от тях актьори, художници, композитори и поети създават славния театър "АБ", ... |
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |