Праксеологически обрат, граници, легитимация. Ядрото на тази книга е проблематиката на езиковите игри на легитимация. Тя е вдъхновена от анализите на проблеми от ключови работи на Лудвиг Витгенщайн, които се отнасят до случилия се през XX век обрат на философския интерес към обикновения език в практиката и свързаната с него логическа проблематика. Книгата представя Витенщайновото проблематизиране на философията и нейните граници главно в неговите произведения "Логико-философски трактат" и "Философски изследвания", но удържа и силен акцент върху въпроса: какви са шансовете да се мислят актуални ... |
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино . Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
"Генчо Кондарев, който нарича себе си "гостоприемник и млад наблюдател, философ и мечтател", няма претенции да открива световни истини. Той разсъждава задълбочено, ерудирано и с невероятна за възрастта си мъдрост за обществото, което се е загубило в лабиринтите на собствените си проблеми, сред които основният е "менталното здраве на съвременника". Естествено е за неговия житейски опит да има и романтика, и мечти, и утопия. Но за мен най-важни остават три качества на предложения труд: критичното мислене, философските анализи, както и вярната оценка на съвременното "загубено" общество.& ... |
|
Самобитният украински философ сам изкопал гроба си и легнал в него завинаги. Григорий Сковорода (1722 - 1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале. Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по- ... |
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
"Даодъдзин: Трактат за пътя и природната дарба" е превод от старокитайски на български и английски език на 81 части с реконструкция на древното четене и анализ на римните модели. Прочитът се базира на етимологичен подход и оригиналът се декодира на базата на най-малките градивни компоненти на образността на писмените знаци, като така се разрешават някои продължили векове грешни тълкувания на ключови сентенции. В Увода и в бележките са обяснени основните даоистки понятия, свързани с онтогенезиса и трансцендентността. Прокарани са паралели с даоистката алхимия (VIII - XVIII в.) и западната алхимия (II в. пр.н.е. ... |
|
В книгата се съпоставят западната (европейската) и източната (китайската) концепция за ефикасността, т. е. постигането на най-благоприятни резултати от човешката дейност. Философска книга, безупречно и завидно професионална и същевременно достъпна, разбираема, истински пир за ума на хората, които могат и все още желаят да мислят. Дори само няколко неща, добре осмислени и приложени от нея, биха имали, извън всякакво съмнение, огромна практическа значимост в живота на всеки от нас. В европейската традиция "ефикасността се схваща като процес, в който първо се създават някакви идеални форми (план за действие, проект, ... |
|
Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
Изданието включва коментара върху Платоновия диалог "Пир" и няколко кратки трактата на Марсилио Фичино (1433-1499) - един от най-ярките мислители от епохата на италианския Ренесанс. Подбраните текстове представят съдържателното ядро на неговото всеобхватно дело и същината на един мащабен интелектуален проект, чийто замисъл може да бъде определен като възраждане на Платоновата философия. Те разкриват стилистичното разнообразие на Фичиновото философстване, разгръщащо се между строгата трактатна форма, пластичността на диалога и съкровеността на епистоларния жанр, както и съвършенството на една изказна форма, ... |
|
"Има книги портрети, книги приключения, книги откровения, книги пътувания... За евреите и други демони е книга, побрала всичко това. И книга отвъд него. Необяснима книга, непобираща се в определения. Изумителен с честността и ефирността си разказ, който те повежда през мащабната картина на странстващия и страдащ еврейски народ, за да те приюти накрая в осиротялото сърце на едно пораснало момиче, загубило баща си." Мария Касимова-Моасе "Отчасти историческо изследване, отчасти философско разсъждение, отчасти лична история: За евреите и други демони трудно се побира в познатите ни жанрови рамки. Това е ... |