Монографията представя някои особености при преизразяването на чужд език на едни от най-изплъзващите се в превода аспекти на поетичния текст - звукова организация, метрика и римуване, въз основа на съществуващите преводи на български език на някои от най-емблематичните любовни стихове на чилийския поет - нобелист Пабло Неруда (1904 - 1973). Чрез анализа на онези пластове от формата на поетичния текст, които неминуемо понасят загуби в превода, се прави опит да се установят определени закономерности за възможностите на тяхното пресъздаване в чужда езикова, литературна и културна среда, а чрез открояването на обективните ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
Сборникът Поезия от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро лична антология. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век. Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи ... |
|
|
"Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides - вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди - една своеобразна родна Песен на песните, която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че живот, пропилян в поезия, не е напразен, но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос - поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото - едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати ... |
|
|
Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску (1850 - 1889) се появяват множество легенди. След смъртта му неговите сънародници остават дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. 33-годишен той заболява и тежката болест само за шест години съсипва неговия блестящ ум, поразителната му творческа енергия, необикновения му поетически талант. Всъщност "Хиперионът, или Вечерникът на румънската поезия", признат за един от "последните велики романтици в световната поезия", твори по-малко от две десетилетия (1866 - 1883) и в този кратък период на изтощителен, нямащ нищо общо с поезията, ... |
|
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
|
"Аз съм Златноелечко. Щурчето със златно елече. Живея в най-красивия двор на света с моите приятели Седмата точица, Борис, Драга, Малкото слънце, Щрак и Доктор Калинка Черноточкова. Ние очакваме с нетърпение да прочетеш книгата "Приключенията на Златноелечко - част 2", за да научиш как и благодарение на кого разцъфват зюмбюлите. В нея калинката Седма точица ще ти каже: "Чудесата са тук, чудесата са там, трябват само очи и голямо сърце, за да видим край нас чудесата."Ваш Златноелечко". "И днес в градината на мойто детство щурчето свири, и нощес разказа случица една, която пак ще споделя.& ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Да започнеш да пишеш стихове, и то любовна лирика, когато семейството и кариерата на лекар са си поделили цялото ти време и внимание, а и първите трепети са вече зад гърба ти, е един истински триумф на женствеността над "делника и простите неща". Това е победа над досадното ежедневие, което често заплашва да те превземе и да те превърне в обикновена жена, майка и съпруга. Със своите стихове Джина Дундова отказва да се предаде на всекидневието. Вместо това тя пише, създава изящен апотеоз на любовта и на живота, такъв какъвто е, и какъвто всеки от нас ... |
